Този брой на Туршията определено се заформя байкърски. Зеленчукът, с който ще ви запозная по-долу, кара колело откакто се помни. Пионер е в много от триковете и начинанията, за които децата днес си говорят с респект по парковете, и въобще не си мислете, че става въпрос за някой ветеран с посребрени коси и бирено шкембе...
Имам удоволствието да пия бира и да си говорим за всякакво колоездене с Цветелин Иванов.

Предимство е да живееш в съседен вход - хоп и срещата готова.

Така е. Буквално съм по чехли...

Сезонът е в разгара си и със сигурност ще има какво да те питам, но за да не пропусна нещо, ще заложа на добрата стара хронология. А преди нея, на традицията на сайта - какъв зеленчук си?

Гъба. Защото винаги карам с бяла каска и жена ми ме оприличи на гъба...

Роден си в ?

Роден съм в Плевен, преди 31 години.

С велосипеди се занимаваш от ?

Откакто се помня. Всичките ми спомени са свързани с някакво колело. Минах през всички размери, докато на 7-8 години се сдобих с BMX. С него започнах да се уча на повечето от номерата.

Май всички траялджии, стрийтъри и дърти джъмпери са почнали с този модел. За читателите ще уточня, че въпросните стилове са свързани с много скокове, превъртания, каране по странни обекти (пейки, огради, тръби и т.н.). Изисква се изключително добър баланс и цялостно владеене на велосипеда.
Къде караше в Плевен?


Местният парк се казва Кайлъка и там с един приятел (Ицака) започнахме да се учим на по-тарикатските номера. Направихме си нещо като дуал слалом трасе с виражи, със скокове... Сигурен съм, че сме били първите, които са построили DJ (дърт джъмп - висок насип от пръст за отскачане) в България! Беше си класика - с дупка в средата и симетрична на кикъра попивка.

Говорим за коя година ?

Говорим за 1999 - та. По това време в Ловеч започнаха да правят МТБ серия и в един момент в коридора у нас (9-ти етаж) имаше три велосипеда и един мотор...

Широк ще да е бил този коридор! Моторът защо?

Имах един период, в който се бях запалил да карам състезателно, но за щастие беше кратък.

Явно двуколесните ти се отдават. Знам, че си силен във всички стилове, но някак все те свързвам с дъртовете, а сега разбрах, че си карал и траял?

В края на училището започнах да усвоявам някои от номерата. Теглихме информация от интернет и бързо дръпнахме много и с теорията, и с практиката. Смея да твърдя, че и до момента има неща, които никой не прави.

Например?

Пред магазина имахме една тръба на около 120 см от земята. Отскок, задна гума на тръбата, приземяване. Друг любим трик ми беше да се пусна на задна гума от Кемпински към Хемус (скоростта става около 50-60 км/ч) и долу да премина последните 20-тина метра на предна... 360 градуса също беше класика.



Звучи доста невероятно, но съм сигурен, че имаш и доста свидетели. Този стил винаги ме е карал да се сещам за акробатиката. Изисква се страхотна концентрация, много и упорити тренировки, и невероятно чувство за баланс.

Из нета се въртят доста качествени филмчета, а и на няколко пъти в последните години се правят събития с демонстрации. Като цяло е за доста ограничена група карачи, защото е може би най-трудния.

Ще те върна на дъртовете - там май също нямаш бели петна?

Мисля, че поназнайвам каквото трябва. Имаше периоди, в които буквално съм карал по 7-8 часа на ден. Всяко едно движение се изчистваше до съвършенство.

А кога започна строителството?

Първият дърт (въобще в БГ) беше от края на 90-те в Плевен. След като се преместих в София, в продължение на 4 години, почти всеки ден работех по трасето зад София ленд, където направихме и първия пъмп трак . Всичко, което е там, е правено на ръка - включително и дванайсетте дърта. Там станаха и най-добрите, защото всеки слой пръст се трамбова с лопатата и така конструкцията е най-стабилна. 



Там май си вложил най-много душа?

Така е! Толкова години труд, приятели, събития, най-злите комари в София...
Отделно, мястото беше много удобно, защото е само на 5 минути от магазина - отиваш, около теб гора и чист въздух. Само за половин час може да си плувнал в пот и с пулс до небето. Това място го имахме като свое - садихме си трева, грижехме са за чистотата, не се унищожаваше нищо от растенията наоколо.

А Борисовата градина?

Борисовата градина беше щастливо стечение на обстоятелствата. През 2009 -та един познат взе под аренда Колодрума, а този парцел беше едно бунище, пълно с всякакви боклуци и обрасло с храсти.
Инвестицията беше изцяло на РАМ байкс, а аз бях главен художествен ръководител...

Колко време ти отне?

Интересното е, че бяхме само двама - аз и един багерист с малко багерче. След като изчистихме и разкроих терена, вкарахме 25 камиона с пръст, от големите! Той бръмчеше с багерчето, аз с лопатата и за две седмици паркът беше готов.

Задобряваш - от четири години сваляш на две седмици. Има ли още?

О, да - рекордът е в Бургас. Преди две години заместник кмета по портните площи видя направеното в  Борисовата и каза, че иска същото и при тях. Тук всичко стана още по-бързо, защото Общината стоеше зад цялата организация и финансиране. А имаше и сериозна подготовка от страна на Трифон Бахчеванов (с който караме и сме приятели от много години), та от равна площадка до положение за каране, го метнахме за четири дена. Но за разлика от София, в Бургас работихме доста хора.

Мдааа, това си е рекорд.
Как ги опазвате всичките тези подскачащи подрастващи?

Това винаги ми е било голяма мъка и съм стигал до крайности да гоня хора от парка. Каската е задъжителна! Скоковете са опасни и всеки, който е карал, знае какво е да си паднеш на главата. За съжаление винаги се намират самоуверени типове, които смятат, че са безсмъртни. Аз лично съм имал поне 7-8 случая да викам линейки, да имобилизирам... Доста тъпа история, но хората бързо забравят и така до следващия случай.



Иначе хубавото е, че колкото пъти мина покрай Борисова, винаги има хора. Май с всяка година нещата набират сила.

Това е факт - бизнесът с велосипеди и всичко около тях расте. От евтините ширпотреби в супермаркетите, до класните модели в специализираните магазини. Явно зелената вълна оказва влияние и все повече хора решават да се движат повече.

Т.е. песента на Джанго Зе се сбъдва - "...зарежи колата си в гаража и качи си гъза на колело"?

Натам вървят нещата. Ние продаваме предимно за вътрешния пазар и в сравнение с миналата година, ръстът е сериозен.

Започнах с темата за бизнес и е редно да те представя и в другото ти амплоа - РАМ байкс. Нека понаредим и тук хронологията.

След като дойдох в София, започнах работа в BAS (Bulgarian Adventure Sports). Това стана 2001-ва година. Година по-късно стартира РАМ байкс (Real Adventure Machines) и от продавачи на части и рамки, станахме производители на велосипеди. Хубавото беше, а и все още е, че всички работещи при нас са и карачи. Ние нямаме поточни линии и всеки един велосипед се прави на 100%, вкл. с настройките. Друг голям плюс е възможността за избор на конкретни компоненти, цветове, име на ездача и т.н.

Каква е твоята функция във фирмата?

Аз отговарям за зареждането на всички търговски обекти в страната, т.е. съм sales manager.

Доколкото знам, в България рамки не се произвеждат. Така ли е?

Точно така е. Всичко се внася от Далечния изток. Там са специализирани в това производство, имат мощностите и технологията и няма смисъл да се открива топлата вода. Разликата е в качеството и цената. Евтините велосипеди в супермаркетите са с евтини и некачествени рамки и понякога и за парково каране не стават. За компонентите да не говорим.

Каква е вашата позиция в това отношение?

Винаги сме използвали рамки над средното ниво. Новата ни продукция отива още по-напред и със смяната на доставчика ще предлагаме качеството на фирми като Santa Cruz, Kona, Pivot и други големи в бранша. Отделно, имаме собствени разработки, които се оказаха и много успешни.

Говорим за ?

Пръв беше моделът 4130 - това е марката CrMo стомана, от която е направена рамката. Имахме в магазина няколко некачествени мостри и с един приятел нарязахме една от рамките, "пренаредих" я като за мен и я заварихме наново. Така се роди прототипа на 4130.
Друг модел е 4х - за съответната дисциплина. Изключително лека и здрава рамка!
Три години отне разработката за собствена рамка за спускане. С помоща на един немски инженер (работил за Kona, Pivot) финализирахме нещата и момчетата от отбора вече карат с този модел. Скоро ще се предлага и в магазините. 



Нещата звучат сериозно.

Е, затова работим...
Имаме отбори по спускане в Англия, Испания. С модела Enduro наш състезател ги бие наред в европейските издания.

Отскоро и добре познатият ни белгиец Уоутър Клепе кара за вас.

С Уоутър се запознахме още като пристигна в България. Тогава живееше със семейството си в един хотел буквално срещу магазина. От тази година се състезава за нас с новия ни 29 инчов HT3 и двете страни сме повече от доволни от резултатите.

Разбрах, че разработва и 29-ка твърдак?

Да, сред моделите ни за 2013-та ще фигурира и рамката на Уоутър. Откакто се качи на този размер, човекът започна да си продава всички 26-цолови велосипеди...

Да, голяма мания станаха по-големите колелета - очевидно има защо.
С какво да завършим?

Утре е Обиколката на Витоша и аз реших да участвам - да си пораздвижа кокалите в малко по-дълга дисциплина. Още не съм си сглобил ХС-колелото (RAM HT2)...

Разбирам - имаш работа ...:---)




6.2012