Зодия Близнаци, Николай Тодоров – Ник не е от лесните. Не е и от най-кривите, но определено се отличава. Отличаваше се още от малък - не играеше с нас на фунийки, не ловеше гълъби в двора на Окръжна болница, не прекарваше следобедите си на пейките зад блока, където се събирахме да играем на "3-5-8"...
Той беше по-различен. Обличаше се в черно, имаше странна прическа, ходеше с едни интересни обувки (наричахме ги "Кларкове"). Компанията му също беше различна - тогава ги наричахме уейвъри...
Освен като съседа от третия етаж, първите ни контакти, с което започна и приятелството ни, бяха покрай Музиката. Като се замисля, всичко в живота му се върти около Музиката. Не, че е велик музикант или фронтмен - просто Тя е "виновна" за повечето хубави неща около и в него. 
Музиката ни сближи в репетиционната на моята група.
Музиката ни събра в проектите му "Арахнофобия" и "Арахнофилия".
Музиката го накара да стартира с поредицата концерти "На Тъмно".
Музиката го запозна с десетки меко казано странни птици...
Музиката провокира идеята за дрехите и цялата концепция "На Тъмно".
Отново Музиката го кара да обикаля света и да ходи по концертите на любимите му групи.
Бих казал, че Музиката го запозна със съпругата му (Цвети), с която имат един супер светнат агент на почти седем години - Никита.
Срещата ни е в заведение във Варна, където още с влизането им (цялото Хепи Фемили), забождам въпроса за зеленчуковата принадлежност:

Хелоу, казвай бързо какъв зеленчук си?

Ник дипломатично се обръща към Никита и отговорът не закъснява - "Праз"!

Защо пък праз?

Защото много ми прилича на праз.

Уточнявам, че почти откакто го познавам, Ник винаги е ходил с пънк гребен. Дали ще е цветен и буен, или просто рус и поподстриган, гребенът е константа. Право е детето, можеше и "Чичко тревичко" да каже, даже е близо до зеленчуците.

Лютив ли си?

Когато ме порежеш...

И какво, като съберем праз и Ник, ще стане празник. Скромно започваме.

Защо не, сега са празници - Коледа, Нова година.

Съгласих се.
Връщам те в 1992 г. Тогава започна да правиш първите "На Тъмно" концерти в Орбита (това е бившия Младежки дом във Варна). Как ти хрумна?

По това време здраво ме тресеше ню уейв вълната, а групи като Нова Генерация и Виолетов Генерал правеха в София дарк партита. Идеята беше много добра и аз реших да направя нещо подобно във Варна. За да не са дарк, измислих да се казват "На Тъмно".

Което се пееше в едно парче на Генерацията?

Няма директна връзка, но звучи добре. Така започна всичко.

Много хора все още ги помнят тези концерти. Там доста млади и ученически групи за първи път се качваха на сцена.

Беше много самобитно. Идваха всякакви хора, но основните фенове бяха на ню и дарк уейв и пънк.

След концертите?

През 1994-та реших да направя репетиционна. Бях намерил един гараж на улица Иван Вазов 16, който си мислех, че е много подходящ за свирене. Имах едни музикални проекти в рамките на тогавашните ми групи "Арахнофобия" и "Арахнофилия" и исках да си имаме наше място.

Мда, моето мазе го пазех ревниво за Жен-Шен, въпреки че оттам минаха доста групи, включително сме репетирали и с теб. Няма да забравя как се радваше на онази дръм машина, която ти реши въпроса с барабанистите за дълго време.

Идеята на репетиционната беше да идват и други групи, да стане нещо като люпилня на идеи. Едни от станалите впоследствие известни, репетирали при мен, бяха Maniacal Pictures, НПСНМУ (Никога Преди Смъртта...).
Проблемът дойде с оплакванията на някои от живеещите в съседния блок, че постоянно идвали разни "съмнителни" типове, шумно било, пушели, пиели...

И от дефекта стана ефект?

Нещо такова. Реших вместо да се свири, да направя магазин за българска музика и всякакви дрехи и аксесоари за неформалните (тогава така ни наричаха). Имах касети, т-шърти, мешки, плакати... Първите ми клиенти бяха основно приятели. Тогава фирми като Унисон и Рива Саунд бълваха стотици албуми на любимите групи, и хората купуваха и наваксваха изгубените в СОЦ-а години.
Магазинът беше чисто ученическо начинание. Само като ти напомня, че персони като Психо и Крум бяха продавачи, можеш да се сетиш какво е било.

Това са две  варненски личности, известни със своята небрежност и вселенско спокойствие... Спомням си как боядисвахме стените в черно и правихме "интериорния дизайн".

Всичко беше малко несериозно и по тийнейджърски между другото. Хората, обаче, свикнаха с магазина и за годината, през която просъществувахме на онзи адрес, имахме завиден брой клиенти.

Кога нещата станаха сериозни?

Когато завърших Икономически техникум и започнах във ВИНС-а. Преместих се в по-голямо и по-централно разположено помещение (Княз Борис, Варна), увеличих асортимента, имах сериозни продавачи и щом сме оцелели при онази инфлация и Виденовата зима, значи сме се справяли. След това магазинът окончателно се "закотви" на днешното си местонахождение - ул. Воден 18-19.

Как стана това с дрехите?

В онези гладни години имаше обичай да се подаряват платове. Баба ми ми подари едно парче черен плат и аз исках да си ушия гащиризон. Намерих една шивачка и гащиризонът стана много добър. Разни приятели започнаха да ме питат откъде съм го купил, можело ли и за тях, и така ми хрумна, че мога да правя и продавам дрехи. Постепенно шивачките станаха десетина, десените и моделите също, а аз хвърчах из града да събирам готовите и да нося платове, конци и копчета за новите поръчки. Нещата започнаха да стават все по-големи и тогава реших да направя цех. Централизирах нещата и производството тръгна.

Тогава направи и първите си ревюта.

Да, те бяха логично продължение на идеята. Привлякох една млада дизайнерка и в един момент вече имахме първата си колекция. Беше време да я покажем по-официално.



Помня, че вашите ревюта бяха винаги нетрадиционни и на интересни места.

Това беше идеята - ундърграунд мода за различните, неформалните. Местата няма как да са традиционните зали за дефилета. Подлеза пред ВИНС, TIR пред Фестивалния комплекс, басейна на Морска гара, Юнашки салон - все шантави места, на които идваха страшно много хора и се кефеха на дрехите, атмосферата. Винаги имаше и много музика, групи, DJ.

Какви са хората, за които шиете, какъв е таргета?

Започнах с дрехи за приятели, продължихме с дрехи за хора на моята възраст и с моите стилови виждания, а днес вече шием за всички, които споделят съвременната градска култура. Разработваме свои авторски колекции облекла и аксесоари. Марките "NTMN" и "Mиш Маш" са част от портфолиото, а колекциите включват  панталони, гащеризони, тениски, пуловери, анораци, ризи, суичери и др. По-голямата част от дрехите се изработват изцяло в собствени модни ателиета на територията на България.

Нещата звучат сериозно.

Така и трябва да е. Мисията ни през годините е насочена към пълното удовлетворяване на интересите на младите в България. Всеки, приел алтернативния начин на живот и забавление за свое мото, е "нашия" човек. Опитвам се да прокарвам и утвърждавам нови идеи под формата на продукти, цялостна визия и концепция, за това как да бъдем различни.



И определено успяваш.
Колко са вече магазините в България?

Девет - Варна, Добрич, Русе, Плевен, София, В.Търново, Благоевград, Пловдив и Бургас. В седем от тези градове, към магазините работят и професионални студия за татуировки и боди пиърсинг. Навсякъде се продават билети за концерти. Смея да твърдя, че сме най-голямата търговска мрежа за алтернативен начин на живот в България.

Т.е. успя да сбъднеш мечтата си магазинът да не е само място за продажби, а и нещо като културно-информационен център.

Може да се каже. Предлагаме и развиваме връзката между музикалните стилове, модата, начина на живот на съвременните младежи. С годините "На Тъмно" се превръща в емблема на градската култура.

Причината за "новото" име NTMN?

Кавичките са уместни - това е същата марка, но с по-интернационално име. Изписаното на кирилица "На Тъмно" не би се продавало лесно в чужбина, докато абревиатурата на латински е вече конвертируема. Имаме клиенти в Унгария, Румъния, Сърбия, Македония, а скоро, надявам се и в западноевропейски държави.

Нека да обобщим - освен производството на дрехи, "На Тъмно" се занимава и с?

Всичко за графити културата - бои, материали, фестивали.
Всичко около татуирането и студиа за татуировки и боди пиърсинг.
Внос на боди пиърсинг бижута и бижутерия от стомана , в тази посока създадох марката  DARKMOON.
Всякакви допълващи алтернативната визия  продукти - буквално от обувките, до перото на шапката...
Билети за концерти.
Участие и организация на фестивали и събития.



Стоп, тук ми стана особено интересно. Дай нещо повече за фестивалите.

Както казах още в началото, музиката винаги е съпътствала всичко около "На Тъмно" идеята. В първите ни ревюта участваха Мишо Шамара, П.И.Ф., Gravity Co., Deep Zone... В този ред на мисли, съвсем логично е участието ни и във все повечето фестивали в Бъгария. Партнираме си със Spirit of Burgas, Elevation, Каварна. Вече три години имаме сцена в рамките на феста в Бургас и оттам минаха доста групи. Знаеш, че слабост ми е ъндърграунда и групите бяха от интересните - Ревю, Милена, Джанго Зе, Скреч, Ерекция, Оркестър Карандила. Десетки са. На нашата сцена винаги е най-весело.

Излишно е да питам дали ще продължиш в тази посока...

Абсолютно. Ще.

Оставам на темата музика и ще те провокирам да кажеш нещо за твоя приятел Ману Чао.

За него мога да ти говоря с часове. Той е такъв уникат, че е трудно да го опиша така лесно и набързо.
Запознахме се през 2003-та, на концерта му в България. Танцувахме  пред сцената и неговите хора ни качиха горе. Там изкарахме целия концерт, а след това ни покани и на партито зад сцената. После в хотела... Целият му екип са яко куковци и са толкова леки и разтоварващи, че няма как да не ти допаднат. Самият Ману е истински земен човек. С парите от големите турнета прави безплати концерти в Латинска Америка. Широко скроен, без капка надменност и лицемерие, характерни за повечето "звезди".

Доколкото знам, виждате се всяка година.

Аз съм фен и ходя по концертите му. Смешно е, но винаги става така, че някакси се срещаме - било пред сцената, било някъде около стадиона. Испания, Чехия, Унгария, Румъния,Сърбия,Македония ...  - всеки път се засичаме и се почват едни пиршества и непринудени разговори.



Да ти завиди човек.
Дромофилството също не ти е чуждо?

Знаеш за човека и какво е, когато е на път. Обичам да обикалям  по белия и не толкова бял свят. През живота си имаме не особено много време и аз съм решил немалка част да инвестирам в пътешествия.

Обещал си ми автентичен разказ за Куба. Рубриката "Писмена" на сайта отдавна пита за теб.

Ще гледам да не я разочаровам.



1.2012