50
Около сексистката истерия на пишман-кавалерите made in BG, вторачили незадоволени погледи в една добре изглеждаща млада учителка, се запознах с друга една млада учителка. Също добре изглеждаща, също адекватно и правилно инвестирала в знания, вместо в силикон. За разлика от "колегите" журналисти обаче, не надничах в деколтето и подпъпието ѝ, а опитах да погледна в ежедневието. Там, където се случват истинските неща.
Помните ли приказката за Златка златното момиче?
Не знам в каква вода са я топили и какво е хванала през това време, но знам, че "моята" Златка Василева е в десетката. Не съм бил в час по музика, за да я видя в действие, но съм убеден, че децата я обичат. Пожелавам си и аз такива преподаватели в някой следващ живот и започвам да си задавам въпросите...
Учител по музика, завършил поп и джаз пеене.
Да, завършила съм Академията и продължавам пътя към личното си и професионално израстване, плувайки в дълбоките и вълнуващи води на музикотерапията. Виж колко сериозно прозвуча само, а :-). Понастоящем преподавам музика на деца в около 13 различни учебни заведения – Музика, като учебен предмет в детски градини, водя групови занимания за ранно музикално развитие, в които децата участват с родителите си. Най-малките ми "ученици" са на 6-7 месеца!
Отделно, работя с деца със СОП.
Mащабно! Какво е СОП?
Деца със специални образователни потребности. При тях музикотерапевтичният подход работи прекрасно, защото музиката предполага един непринуден начин на общуване и човек може да изрази себе си и без думи. Отделно, развива социални умения, фина и обща моторика, абстрактно мислене и какво ли още не.
Съвсем скоро ще те върна на темата. Как се справяш с 13(!) работни места?
Мда, звучи шантаво! Не шофирам, но с помощта на метрото и разните градско-транспортни "благини", някакси се получава.
Или си неприлично богата от този факт, или просто неприлично влюбена в работата си.
Истината е, че преоткрих себе си в тази работа. Когато с децата сме заедно и пеем, или просто общуваме, се чувствам безкрайно щастлива и благодарна да бъда част от техния специален и вълшебен свят! Въобще, учителската професия е изключително удовлетворяваща и зареждаща! Приеми го и като отдушник и филтър за всички останали гадости, които хората ежедневно си причиняваме.
Приемам го. Също бих приел и да подредим нещата хронологично.
Чак до детството няма да се връщам... завърших поп и джаз пеене в Консерваторията, там се запознах със съпруга ми и след като се дипломирахме, изчезнахме в чужбина. Посвирихме, попяхме, попътувахме и като ни омръзна, позабременяхме и се позавърнахме тъдява.
Попромени ли се оттогава?
Не мисля. Освен, че проядох кьопоолу, научих се да меся козунаци и да танцувам салса, не се сещам за нещо друго, по-съществено.
Запознахме се покрай онази снимка от учебника по музика за 2-ри клас. Как мислиш - ще има ли пробив над тази тотална кретения, обхванала обществото, или покрай сухото ще изгори и мокрото?
Хм, не знам дали е случайно или не, но някак животът ме среща с доволно количество читави хора, които движат в посока на това, промяната да се случи. Това ми вдъхва вяра, че пробив ще има.
Докато разцъквахме по темите, спомена за родителските кооперативи.
Да. Нашето семейство беше част от родителски кооператив в продължение на три прекрасни години. Родителският кооператив е неформална организация от родители, които искат да предложат на децата си различна алтернатива от тази, която предлагат държавните или частни детски градини. Това е едно голямо семейство от семейства, което функционира на демократичен принцип, като отговорностите и грижите са споделени. В кооператива децата имат възможност за плавна адаптация, достъп до разнообразни дейности и работа с отдадени и квалифицирани педагози. Групите са малки и така има възможност за индивидуален подход към всяко едно дете.
Естествено продължение на кооператива е Демократичното училище. В момента функционират огромен брой такива училища по света, а през септември месец стартира първото демократично училище в България. Това е общност от учители, деца и родители, като всички в нея участват във взимането на решения, касаещи управлението и организацията в училище. Акцентът в демократичното училище е върху зачитането личността на детето и неговия избор какво и по какъв начин да учи.
Въобще, това са теми, по които можем да говорим с часове и надали ще чуеш нещо ново, като ти кажа, че родното образование отчаяно има нужда от реформа – като почнеш от смяна на педагогическия модел на обучение и осъвременяване на целия образователен процес, та стигнеш до подмяна на авторитарния модел, който държавата налага, и който ощетява учебния процес и участниците в него. Няма универсална магическа формула на обучение, която е подходяща за всяка отделна личност. Плурализмът в образованието би могъл да гарантира правото на свободен избор на формите и стандартите на обучение, като това се осъществява на демократичен принцип от всички, които участват процеса – учители, деца и родители. Звучи прекрасно, нали?
Звучи направо утопично, но след като по света съществува и дава резултати, не виждам причина да не се случи и у нас.
Очевидно си фен на демократичните решения. Това има ли "топла връзка" с музикотерапията?
С музикотерапия се занимавам от няколко години и се обучавам в програма към Българската асоциация по музикотерапия. Често ме питат – "Е, какво правиш с тая музика? Пускаш им на хората някакви парчета да слушат и ги лекуваш ли?"...
Въпреки, че музиката има чудодейна сила, формулата не е толкова проста и универсална. Музикотерапията е психотерапевтичен подход, който използва елементите на музиката и може да се практикува от квалифицирани музикотерапевти, които преминават дългогодишен и задълбочен период на обучение. Съществуват различни подходи при работа с музика и самата музикотерапия има много широко приложение. Моите интереси за момента са насочени към работа с деца.
Кои три "парчета" смяташ, че са подходящи да се въртят като музикотерапевтичен фон в Народното събрание?
Ох, това е страхотен въпрос! Разсмя ме! Професионален/сериозен или непрофесионален/несериозен отговор искаш да ти дам?
Принципно, всеки клиент идва с определена заявка. Каква им е зявката на нашите хора, знае ли се? Професионално, не мога да ти дам отговор на този въпрос. Виж, ако ме питаш какъв музикален поздрав бих им пуснала, тук идеите са много и посланията не са особено красиви.
Извън шегата, какви резултати се постигат с музикотерапия? Вярно е, че мнозина ще си кажат "Тинтири-минтири...".
Дай да ги убедим в противното.
Мога да ти кажа, че музикотерапията намира много широко приложение. Освен примерите, които споменах по-горе, може да се прилага на бременни жени и по този начин се осъществява емоционална връзка между бременната жена и детето, a също така е стъпка към по-хармонично, спокойно и безболезнено раждане. Музиката се използва и в неонатологични отделения при недоносени бебета. Установено е, че тя нормализира дишането, сърдечния ритъм и ускорява растежа им. Музикотерапевтично може да се работи при хора, болни от рак, като намалява болката, тревожността и дискомфорта по време на химиотерапията. Има описани случаи на пациенти с Алцхаймер, при които, слушайки парче, с което са емоционално свързани, техните спомени се пробуждат. Това са само малка част от примерите, които мога да ти дам...
Ако беше на мястото на учителката, влязла в новините с добрата си външност, би ли използвала вдигналия се шум, за да обърнеш внимание на вътрешните проблеми в системата на образование?
О, да! Задължително!
Питам те, защото винаги съм бил фен на принципа "От всеки дефект - ефект". Дефект е, че всички се одървиха на едно поддържано женско тяло, ефект би било, ако това втвърдяване на лопатите се използва за прекопаване на буренясалата градина в сектора...
Факт е, че масата реагира първосигнало на определени провокации и в случая не бих искала да бъда на мястото на колежката в тази, меко казано некомфортна ситуация.
Развивам темата, защото образователната ни система е като болен с карцином - лъха на безнадеждност, скъпа терапия и излишни мъки от страна на страдащия и близките му. Политиците от "Прехода" имат нужда от раЯ, а не от свободомислещи граждани. В тази светлина, те нямат интерес в държавата ни да има интелигентни и образовани хора. Греша ли, че гледката "учител върху масата, тресящ се в гюбеци", е новата визия в нашето образование?
Цинично е, но си прав, че като цяло системата има изгода от това, да "произвежда" лесноуправляеми послушници. Но нали ние сме тук, за да направим промяната?
Мисля, че визията на съвременния учител не се вписва в рамката на "тресящ се в гюбеци и върху масата". Съвременният учител трябва да бъде добър слушател, сътрудник, да бъде креативен, сензитивен, да провокира интереса на децата, да може да стимулира естествената любознателност, която те притежават по природа.
Какво би направила, ако утре срещнеш Златната жаба (изпълнява само едно желание) и тя те направи министър на образованието?
Първото нещо, ама наистина първото нещо, което бих направила е да се обградя с качествени сътрудници (ей сега, на прима виста се сещам поне за 5-има такива :). Вярвам, че по-добра работа може да се свърши, когато работят няколко глави и сърца накуп.
И след това?
След това - Реформа!
Имат ли основание родителите да хейтят учителите, при
положение, че колегите ти работят за по 500-600 лева, без никаква мотивация, освен може би чистия идеализъм?
Не съм сигурна, че разбирам въпроса ти. На какво основание е този "хейт"? Честно да ти кажа, никога не съм се сблъсквала с подобно отношение от страна на родител, а точно обратното. Усещайки подкрепата отсреща, която естествено е основана на взаимно доверие и активно общуване между двете страни, се чувствам още по-удовлетворена и щастлива от това, което върша.
Не съм фен на твърдението "ами за толкова пари – толкова". Или вършиш нещо със сърцето си, или не! Ако парите са единствения ти стимул и мотивация, за да го правиш - значи не ставаш за тази работа.
Визирам вечната неудовлетвореност (меко казано) на родителите, когато става въпрос за децата им. Може би си имала късмета да работиш с позитивни хора.
Въпросът ми за мотивацията (финансова) идва от факта, че мнозина твои колеги останаха в "заварено положение" - по средата на живота си, в края на опашката за държавни "облаги". И някакси, когато искат да отидат на почивка, или да си оправят жилището, преподаването "от сърце" за 600 лева не им върши работа...
Факт е, че заплатите на учителите са ниски и това е демотивиращо за определена част млади хора, които биха искали да се посветят на тази професия. Знаем, че учителите и лекарите са тези, които носят фундамента на всяко едно развиващо се и проспериращо общество и заслужават адекватно заплащане за труда си. Та в тази връзка, за да бъдеш учител в България, трябва да притежаваш солидна доза идеализъм и да си безумно влюбен в професията си.
Знаех си - влюбен идеалист :-)
Шъ съ упрайм ли, или сите заедно ще потънем с кораба Клета Майка България?
Не мога да ти дам еднозначен отговор на този въпрос. Едни ще потънат, други ще изплуват – всичко зависи от нас.
Питам и за зеленчука.
Трудно ми е да си избера само един зеленчук и ако няма конкретно условие да го сторя, бих се определила като цялата туршия.
10.2014
Помните ли приказката за Златка златното момиче?
Не знам в каква вода са я топили и какво е хванала през това време, но знам, че "моята" Златка Василева е в десетката. Не съм бил в час по музика, за да я видя в действие, но съм убеден, че децата я обичат. Пожелавам си и аз такива преподаватели в някой следващ живот и започвам да си задавам въпросите...
Учител по музика, завършил поп и джаз пеене.
Да, завършила съм Академията и продължавам пътя към личното си и професионално израстване, плувайки в дълбоките и вълнуващи води на музикотерапията. Виж колко сериозно прозвуча само, а :-). Понастоящем преподавам музика на деца в около 13 различни учебни заведения – Музика, като учебен предмет в детски градини, водя групови занимания за ранно музикално развитие, в които децата участват с родителите си. Най-малките ми "ученици" са на 6-7 месеца!
Отделно, работя с деца със СОП.
Mащабно! Какво е СОП?
Деца със специални образователни потребности. При тях музикотерапевтичният подход работи прекрасно, защото музиката предполага един непринуден начин на общуване и човек може да изрази себе си и без думи. Отделно, развива социални умения, фина и обща моторика, абстрактно мислене и какво ли още не.
Съвсем скоро ще те върна на темата. Как се справяш с 13(!) работни места?
Мда, звучи шантаво! Не шофирам, но с помощта на метрото и разните градско-транспортни "благини", някакси се получава.
Или си неприлично богата от този факт, или просто неприлично влюбена в работата си.
Истината е, че преоткрих себе си в тази работа. Когато с децата сме заедно и пеем, или просто общуваме, се чувствам безкрайно щастлива и благодарна да бъда част от техния специален и вълшебен свят! Въобще, учителската професия е изключително удовлетворяваща и зареждаща! Приеми го и като отдушник и филтър за всички останали гадости, които хората ежедневно си причиняваме.
Приемам го. Също бих приел и да подредим нещата хронологично.
Чак до детството няма да се връщам... завърших поп и джаз пеене в Консерваторията, там се запознах със съпруга ми и след като се дипломирахме, изчезнахме в чужбина. Посвирихме, попяхме, попътувахме и като ни омръзна, позабременяхме и се позавърнахме тъдява.
Попромени ли се оттогава?
Не мисля. Освен, че проядох кьопоолу, научих се да меся козунаци и да танцувам салса, не се сещам за нещо друго, по-съществено.
Запознахме се покрай онази снимка от учебника по музика за 2-ри клас. Как мислиш - ще има ли пробив над тази тотална кретения, обхванала обществото, или покрай сухото ще изгори и мокрото?
Хм, не знам дали е случайно или не, но някак животът ме среща с доволно количество читави хора, които движат в посока на това, промяната да се случи. Това ми вдъхва вяра, че пробив ще има.
Докато разцъквахме по темите, спомена за родителските кооперативи.
Да. Нашето семейство беше част от родителски кооператив в продължение на три прекрасни години. Родителският кооператив е неформална организация от родители, които искат да предложат на децата си различна алтернатива от тази, която предлагат държавните или частни детски градини. Това е едно голямо семейство от семейства, което функционира на демократичен принцип, като отговорностите и грижите са споделени. В кооператива децата имат възможност за плавна адаптация, достъп до разнообразни дейности и работа с отдадени и квалифицирани педагози. Групите са малки и така има възможност за индивидуален подход към всяко едно дете.
Естествено продължение на кооператива е Демократичното училище. В момента функционират огромен брой такива училища по света, а през септември месец стартира първото демократично училище в България. Това е общност от учители, деца и родители, като всички в нея участват във взимането на решения, касаещи управлението и организацията в училище. Акцентът в демократичното училище е върху зачитането личността на детето и неговия избор какво и по какъв начин да учи.
Въобще, това са теми, по които можем да говорим с часове и надали ще чуеш нещо ново, като ти кажа, че родното образование отчаяно има нужда от реформа – като почнеш от смяна на педагогическия модел на обучение и осъвременяване на целия образователен процес, та стигнеш до подмяна на авторитарния модел, който държавата налага, и който ощетява учебния процес и участниците в него. Няма универсална магическа формула на обучение, която е подходяща за всяка отделна личност. Плурализмът в образованието би могъл да гарантира правото на свободен избор на формите и стандартите на обучение, като това се осъществява на демократичен принцип от всички, които участват процеса – учители, деца и родители. Звучи прекрасно, нали?
Звучи направо утопично, но след като по света съществува и дава резултати, не виждам причина да не се случи и у нас.
Очевидно си фен на демократичните решения. Това има ли "топла връзка" с музикотерапията?
С музикотерапия се занимавам от няколко години и се обучавам в програма към Българската асоциация по музикотерапия. Често ме питат – "Е, какво правиш с тая музика? Пускаш им на хората някакви парчета да слушат и ги лекуваш ли?"...
Въпреки, че музиката има чудодейна сила, формулата не е толкова проста и универсална. Музикотерапията е психотерапевтичен подход, който използва елементите на музиката и може да се практикува от квалифицирани музикотерапевти, които преминават дългогодишен и задълбочен период на обучение. Съществуват различни подходи при работа с музика и самата музикотерапия има много широко приложение. Моите интереси за момента са насочени към работа с деца.
Кои три "парчета" смяташ, че са подходящи да се въртят като музикотерапевтичен фон в Народното събрание?
Ох, това е страхотен въпрос! Разсмя ме! Професионален/сериозен или непрофесионален/несериозен отговор искаш да ти дам?
Принципно, всеки клиент идва с определена заявка. Каква им е зявката на нашите хора, знае ли се? Професионално, не мога да ти дам отговор на този въпрос. Виж, ако ме питаш какъв музикален поздрав бих им пуснала, тук идеите са много и посланията не са особено красиви.
Извън шегата, какви резултати се постигат с музикотерапия? Вярно е, че мнозина ще си кажат "Тинтири-минтири...".
Дай да ги убедим в противното.
Мога да ти кажа, че музикотерапията намира много широко приложение. Освен примерите, които споменах по-горе, може да се прилага на бременни жени и по този начин се осъществява емоционална връзка между бременната жена и детето, a също така е стъпка към по-хармонично, спокойно и безболезнено раждане. Музиката се използва и в неонатологични отделения при недоносени бебета. Установено е, че тя нормализира дишането, сърдечния ритъм и ускорява растежа им. Музикотерапевтично може да се работи при хора, болни от рак, като намалява болката, тревожността и дискомфорта по време на химиотерапията. Има описани случаи на пациенти с Алцхаймер, при които, слушайки парче, с което са емоционално свързани, техните спомени се пробуждат. Това са само малка част от примерите, които мога да ти дам...
Ако беше на мястото на учителката, влязла в новините с добрата си външност, би ли използвала вдигналия се шум, за да обърнеш внимание на вътрешните проблеми в системата на образование?
О, да! Задължително!
Питам те, защото винаги съм бил фен на принципа "От всеки дефект - ефект". Дефект е, че всички се одървиха на едно поддържано женско тяло, ефект би било, ако това втвърдяване на лопатите се използва за прекопаване на буренясалата градина в сектора...
Факт е, че масата реагира първосигнало на определени провокации и в случая не бих искала да бъда на мястото на колежката в тази, меко казано некомфортна ситуация.
Развивам темата, защото образователната ни система е като болен с карцином - лъха на безнадеждност, скъпа терапия и излишни мъки от страна на страдащия и близките му. Политиците от "Прехода" имат нужда от раЯ, а не от свободомислещи граждани. В тази светлина, те нямат интерес в държавата ни да има интелигентни и образовани хора. Греша ли, че гледката "учител върху масата, тресящ се в гюбеци", е новата визия в нашето образование?
Цинично е, но си прав, че като цяло системата има изгода от това, да "произвежда" лесноуправляеми послушници. Но нали ние сме тук, за да направим промяната?
Мисля, че визията на съвременния учител не се вписва в рамката на "тресящ се в гюбеци и върху масата". Съвременният учител трябва да бъде добър слушател, сътрудник, да бъде креативен, сензитивен, да провокира интереса на децата, да може да стимулира естествената любознателност, която те притежават по природа.
Какво би направила, ако утре срещнеш Златната жаба (изпълнява само едно желание) и тя те направи министър на образованието?
Първото нещо, ама наистина първото нещо, което бих направила е да се обградя с качествени сътрудници (ей сега, на прима виста се сещам поне за 5-има такива :). Вярвам, че по-добра работа може да се свърши, когато работят няколко глави и сърца накуп.
И след това?
След това - Реформа!
Имат ли основание родителите да хейтят учителите, при
положение, че колегите ти работят за по 500-600 лева, без никаква мотивация, освен може би чистия идеализъм?
Не съм сигурна, че разбирам въпроса ти. На какво основание е този "хейт"? Честно да ти кажа, никога не съм се сблъсквала с подобно отношение от страна на родител, а точно обратното. Усещайки подкрепата отсреща, която естествено е основана на взаимно доверие и активно общуване между двете страни, се чувствам още по-удовлетворена и щастлива от това, което върша.
Не съм фен на твърдението "ами за толкова пари – толкова". Или вършиш нещо със сърцето си, или не! Ако парите са единствения ти стимул и мотивация, за да го правиш - значи не ставаш за тази работа.
Визирам вечната неудовлетвореност (меко казано) на родителите, когато става въпрос за децата им. Може би си имала късмета да работиш с позитивни хора.
Въпросът ми за мотивацията (финансова) идва от факта, че мнозина твои колеги останаха в "заварено положение" - по средата на живота си, в края на опашката за държавни "облаги". И някакси, когато искат да отидат на почивка, или да си оправят жилището, преподаването "от сърце" за 600 лева не им върши работа...
Факт е, че заплатите на учителите са ниски и това е демотивиращо за определена част млади хора, които биха искали да се посветят на тази професия. Знаем, че учителите и лекарите са тези, които носят фундамента на всяко едно развиващо се и проспериращо общество и заслужават адекватно заплащане за труда си. Та в тази връзка, за да бъдеш учител в България, трябва да притежаваш солидна доза идеализъм и да си безумно влюбен в професията си.
Знаех си - влюбен идеалист :-)
Шъ съ упрайм ли, или сите заедно ще потънем с кораба Клета Майка България?
Не мога да ти дам еднозначен отговор на този въпрос. Едни ще потънат, други ще изплуват – всичко зависи от нас.
Питам и за зеленчука.
Трудно ми е да си избера само един зеленчук и ако няма конкретно условие да го сторя, бих се определила като цялата туршия.
10.2014