50
Ето ви едно уравнение:
ХА + БУ + ЖП - КС = Елица Иванова
Легенда:
ХА - хиперактивност
БУ - буден ум
ЖП - желание за помощ
КС - кифленска суета
"157 сантиметрова личност, която напук на шибаната реалност, все още вярва в доброто".
Така описа себе си Ели, когато се запознахме.
Аз пък се заинатих и реших да проверя дали наистина няма нищо интересно зад тоз мъник. Разговорихме се и излезе, че зад малолитражната фасада се крие цял един свят на добродетели и житейска мъдрост, каквито все по-трудно се намират на 25.
Био и разнообразна ли е работата ти?
БФБ (българска фондация Биоразнообразие) - няма как да не е!
Ако правилно съм разбрал, си координатор студентски дейности.
Правилно. И за да не звучи като "сътрудник от института за сътрудници" уточнявам, че отговарям за провеждането на лекциите и организацията на всичките ни студентски активности - лагери, срещи, курсове.
Приятели ме запалиха да идвам всяка сряда в Биологически факултет. Първите ми впечатления са много приятни.
Няма как да не са - там сме ние :-)
Тази инициатива е с давност вече осем години и перфектно си върши работата. Насочена е към студенти, но идват и много външни хора като теб, примерно.
Няма да се фокусирам върху БФБ сега, а бих искал да поровим в посока Плевен и село Малчика. Покрай Коледа и дежурните благотворителни инициативи най-после успях да стартирам една идея, чиято основна цел е да помагаме "с малки суми, но редовно" на тези, които имат нужда. В тази връзка започнах да търся различните прояви на благотворителност и ти си поредния добър пример.
Та, какво има в село Малчика?
Преди да ти отговоря, искам да се уточним.
Не смятам, че съм нещо специално и правя нещо уникално. Вършейки всичко, което върша, просто вървя по пътя и следвам кармата си. Чувствам, че така е правилно и се опитвам да покажа на хората около мен, че няма да изгубят крайник, ако бъдат просто хора :-)
Добър увод, запазихме крайниците, давай нататък!
Със семейството ми живеехме в село Малчика край Плевен. Бях на 12 г., когато се запознах с отец Ремо от Каритас, България. Това е католическа мисия, за която има достаъчно информация в нет-а. По това време ме гонеше див пубертет, което в комбинация с хиперактивността ми, често водеше до масивни кретении. Този човек успя да пренасочи "Големият тийн-взрив" в нещо много по-смислено.
Бяхме група деца на различна възраст и първият ми сблъсък с истинското нещастие бе, когато Ремо ни заведе в един дом за деца с психически и физически проблеми. След като преодоляхме първоначалния ступор, това, което трайно се настани в главата ми, бе колко жалки и смешни сме ние, "нормалните", с ежедневните си "проблеми". Първо се страхувах да не обидя или нараня по някакъв начин децата в дома, но с времето се научих да се държа напълно естествено - помагахме, говорехме, песни, танци, разходки. Те имат нужда от внимание и нормално отношение, а ние - да се научим как да го доставим.
Виждаше ли резултат от тези грижи?
Разбира се!
Дете с Даун, което всички бяха отписали, след няколко години си говореше с мен - за цветята, птиците, природата... Години, след като не се бяхме виждали с едно от децата (с почти пълна слепота), то ме хвана за ръката и каза "Здравей, како Ели"!
Десетки са такива примери. Което ме кара да вярвам, че тези грижи не са излишни и помагат двустранно! Всеки може да попадне в подобна ситуация и никой не е застрахован.
Когато потъна в мисли на тази тема, често Рогатият ме кара да си задавам и другия, животинския въпрос - "а не е ли по-добре да правим като спартанците"? Знаеш, че те са убивали слабите и болните, за да запазят чиста расата си.
Бързам да уточня, че те провокирам!
Чиста раса... аз разчитам на естествения подбор. Харесвам повече красивите души, а не естетически издържаните уши... разбра ме. Всеки има право на шанс, не мисля да го играя "Природата".
Отличен, колега!
Всъщност, ние сме колеги - ти си биолог, а аз медик. С тази разлика, че понякога ме е срам от този факт, но нали знаеш - Костов е виновен. :-)
Връщам те в Малчика. Какво се случи след това?
След това порастнах. С групата и Ремо започнахме да ходим и по домовете на стари хора. Помагахме им с каквото може. Имаше страшно силни моменти. Възрастен мъж беше с карцином терминален стадий. Влязохме шест човека в спалнята му и то бяха вицове, песни... лудница. Всички плакахме, а накрая съпругата му ни каза, че никой не е правил такова нещо за него. В такива случаи не знаеш на кой свят си, но все пак виждаш, че има смисъл.
Нека кажем и за С.К.О.Р.Е.Ц., въпреки че с тях съм намислил отделен разговор.
Няма да го развалям в такъв случай. Просто бях част от тази идея и мисля, че винаги ще бъда. Да помогнеш на животно в нужда е същото, като да помогнеш на човек. Мотивацията е една. Така го чувствам, така го правя.
Давай и за зелените каузи - Натура, Странджа...
За Странджа се видя, че ВАС я разглежда като нещо за ядене, не като парк... Може би просто свързват това име само с тестено изделие, знае ли човек?
Но ние ще им припомним разликите, че е срамно иначе... много срамно.
ОК, нека обобщим.
25 годишната Елица Иванова вярва в доброто и се опитва да дава личен пример. Но не за да я пишат по Туршиите, а защото така ги усеща нещата.
Зове към ежедневна съпричастност с всичко и всеки, безкористно нуждаещи се от помощ, както и непримиримост към всичко и всеки, користно експлоатиращи живота на тази планета.
И не се подлъгвайте от габаритите - като багер е!
П.П.1
В момента на качването на това интервю в Туршията, предстои протест срещу поредното грозно изпълнение на мафията в България.
П.П.2
Снимките са на Мариан Маринов (Златин) и Мила Печенякова.
01.2014
ХА + БУ + ЖП - КС = Елица Иванова
Легенда:
ХА - хиперактивност
БУ - буден ум
ЖП - желание за помощ
КС - кифленска суета
"157 сантиметрова личност, която напук на шибаната реалност, все още вярва в доброто".
Така описа себе си Ели, когато се запознахме.
Аз пък се заинатих и реших да проверя дали наистина няма нищо интересно зад тоз мъник. Разговорихме се и излезе, че зад малолитражната фасада се крие цял един свят на добродетели и житейска мъдрост, каквито все по-трудно се намират на 25.
Био и разнообразна ли е работата ти?
БФБ (българска фондация Биоразнообразие) - няма как да не е!
Ако правилно съм разбрал, си координатор студентски дейности.
Правилно. И за да не звучи като "сътрудник от института за сътрудници" уточнявам, че отговарям за провеждането на лекциите и организацията на всичките ни студентски активности - лагери, срещи, курсове.
Приятели ме запалиха да идвам всяка сряда в Биологически факултет. Първите ми впечатления са много приятни.
Няма как да не са - там сме ние :-)
Тази инициатива е с давност вече осем години и перфектно си върши работата. Насочена е към студенти, но идват и много външни хора като теб, примерно.
Няма да се фокусирам върху БФБ сега, а бих искал да поровим в посока Плевен и село Малчика. Покрай Коледа и дежурните благотворителни инициативи най-после успях да стартирам една идея, чиято основна цел е да помагаме "с малки суми, но редовно" на тези, които имат нужда. В тази връзка започнах да търся различните прояви на благотворителност и ти си поредния добър пример.
Та, какво има в село Малчика?
Преди да ти отговоря, искам да се уточним.
Не смятам, че съм нещо специално и правя нещо уникално. Вършейки всичко, което върша, просто вървя по пътя и следвам кармата си. Чувствам, че така е правилно и се опитвам да покажа на хората около мен, че няма да изгубят крайник, ако бъдат просто хора :-)
Добър увод, запазихме крайниците, давай нататък!
Със семейството ми живеехме в село Малчика край Плевен. Бях на 12 г., когато се запознах с отец Ремо от Каритас, България. Това е католическа мисия, за която има достаъчно информация в нет-а. По това време ме гонеше див пубертет, което в комбинация с хиперактивността ми, често водеше до масивни кретении. Този човек успя да пренасочи "Големият тийн-взрив" в нещо много по-смислено.
Бяхме група деца на различна възраст и първият ми сблъсък с истинското нещастие бе, когато Ремо ни заведе в един дом за деца с психически и физически проблеми. След като преодоляхме първоначалния ступор, това, което трайно се настани в главата ми, бе колко жалки и смешни сме ние, "нормалните", с ежедневните си "проблеми". Първо се страхувах да не обидя или нараня по някакъв начин децата в дома, но с времето се научих да се държа напълно естествено - помагахме, говорехме, песни, танци, разходки. Те имат нужда от внимание и нормално отношение, а ние - да се научим как да го доставим.
Виждаше ли резултат от тези грижи?
Разбира се!
Дете с Даун, което всички бяха отписали, след няколко години си говореше с мен - за цветята, птиците, природата... Години, след като не се бяхме виждали с едно от децата (с почти пълна слепота), то ме хвана за ръката и каза "Здравей, како Ели"!
Десетки са такива примери. Което ме кара да вярвам, че тези грижи не са излишни и помагат двустранно! Всеки може да попадне в подобна ситуация и никой не е застрахован.
Когато потъна в мисли на тази тема, често Рогатият ме кара да си задавам и другия, животинския въпрос - "а не е ли по-добре да правим като спартанците"? Знаеш, че те са убивали слабите и болните, за да запазят чиста расата си.
Бързам да уточня, че те провокирам!
Чиста раса... аз разчитам на естествения подбор. Харесвам повече красивите души, а не естетически издържаните уши... разбра ме. Всеки има право на шанс, не мисля да го играя "Природата".
Отличен, колега!
Всъщност, ние сме колеги - ти си биолог, а аз медик. С тази разлика, че понякога ме е срам от този факт, но нали знаеш - Костов е виновен. :-)
Връщам те в Малчика. Какво се случи след това?
След това порастнах. С групата и Ремо започнахме да ходим и по домовете на стари хора. Помагахме им с каквото може. Имаше страшно силни моменти. Възрастен мъж беше с карцином терминален стадий. Влязохме шест човека в спалнята му и то бяха вицове, песни... лудница. Всички плакахме, а накрая съпругата му ни каза, че никой не е правил такова нещо за него. В такива случаи не знаеш на кой свят си, но все пак виждаш, че има смисъл.
Нека кажем и за С.К.О.Р.Е.Ц., въпреки че с тях съм намислил отделен разговор.
Няма да го развалям в такъв случай. Просто бях част от тази идея и мисля, че винаги ще бъда. Да помогнеш на животно в нужда е същото, като да помогнеш на човек. Мотивацията е една. Така го чувствам, така го правя.
Давай и за зелените каузи - Натура, Странджа...
За Странджа се видя, че ВАС я разглежда като нещо за ядене, не като парк... Може би просто свързват това име само с тестено изделие, знае ли човек?
Но ние ще им припомним разликите, че е срамно иначе... много срамно.
ОК, нека обобщим.
25 годишната Елица Иванова вярва в доброто и се опитва да дава личен пример. Но не за да я пишат по Туршиите, а защото така ги усеща нещата.
Зове към ежедневна съпричастност с всичко и всеки, безкористно нуждаещи се от помощ, както и непримиримост към всичко и всеки, користно експлоатиращи живота на тази планета.
И не се подлъгвайте от габаритите - като багер е!
П.П.1
В момента на качването на това интервю в Туршията, предстои протест срещу поредното грозно изпълнение на мафията в България.
П.П.2
Снимките са на Мариан Маринов (Златин) и Мила Печенякова.
01.2014