"Зеленчукът", който ще ви представя по-долу, е най-млад от досега интервюираните. Само на 20 години е, но зад гърба си има натрупано завидно количество екстремизми и живее меко казано динамично битие.
Скейт, маунтийнборд, сноуборд, колоездене, автомобилизъм, кайтинг ... има и още!
Завиден списък с интересни и доста екстремни хобита, като целта на срещата ни с Теодор Петров е да ви запознаем с поне част от тях.  

Сигурно си разбрал, че имам традиция да питам гостите си като какъв зеленчук се определят?

Да, прочетох го и в началото си мислех, че би ми отивала онази червената и едра чушка (капия, бел. авт.), но като се сетя колко обичам добре узрелите домати, чушката минава на заден план.

Доматът повежда в зеленчуковата ни класация!
Екстериорът или интериора му те привлича повече? 

И двете.
Когато е узрял е лъскав, наситено червен, здрав и достатъчно издръжлив.
От друга страна е вкусен и може да се комбинира с почти всичко.

Добре се справи с метафоричната ми игрословица!
Очаквах отличен резултат, защото те познавам и като луда глава, но и като интелигентен и нахъсан екземпляр. Да търсим ли в детството ти провокация към екстремното, или си го носиш?

Май си го нося. Брат ми е същия като мен. Сигурно има някакъв ген, който да отговаря за тези неща.
Иначе като малки основните магарии ги правихме в Лом, а не в София. Баща ми е оттам, а ваканциите бяха дълги и достатъчни.

Ще опитам да подредя екстремния ти пъзел, като започна от колоезденето. Ти си на ход.

Там всичко започна с 16-инчовото детско колело на майка ми. С него се научих да карам и така до първия ми китайски BMX (bicycle motocross). След като животът му изтече, взех BMX-са на брат ми, той издържа малко повече.
После се сдобих с едно хром-молибденово колело с прецаkaна вилка, която смених с един двукоронен Chili Works от илиенци и така сглобих първия си "боен твърдак". С него бяха и най-бруталните ми изпълнения от детските години.

Разбрах, че и шосето не ти се е разминало?

Да, познавайки ме, сигурно ще ти се стори странно да ме видиш на "шосейка", но имаше и такъв период. Снабдих се с едно шосейно "Пежо" и го въртях поне година.
Хронологично тук идва момента, в който попрекъснах вело-заниманията си и настъпи скейт-периода.

ОК, ще поскачаме от тема в тема - нещо за тази част от живота?

Не станах световен шампион, но бързо овладях основните трикове и прекарах немалко дни в олита, пързаляне на ръбове, мятане на стълби, падане и каквото се сетиш, че може да се прави със скейт.
Събирахме се основно пред Музея на земята и хората, НДК и от време на време на Паметника на съветската армия, за да сме поне малко "В крак с времето" ...:-)

Тогава си бил 6-7 клас. Как мислиш, кое е по-полезно - да се седи с часове пред компютъра с поредната екшън игра, или да се трополи по плочките със скейта (за ужас на минаващите пенсионери)?

Направо ми зададе отговор.

Така е, тествам те. Отново отличен.
Скейтът е отстъпил място на?

Лятото свърши, след него и есента, дойде зимата, а с нея и зимните спортове. От малък карах т.н. snowblades, което са къси ски и се карат без щеки. С тях направих доста идиотщини.
След това дойде рожденият ми ден и приятелите ми подариха първия сноуборд. Тогава разбрах колко по-як е сноуборда и целия сезон се разцепих от каране. За съжаление последние години не карам чак толкова много, но си ми остава голяма страст и всяка зима тръпна да се кача. Особено предстоящата.
Зимата свърши и отново погледнах към скейта. Не след дълго в едно списание видях за пръв път Mountainboard.
Още докато карах скейт си правехме състезания кой ще стигне най-далеч през тревата и винаги печелех. Като видях маунтийнборда си казах, че това е моя борд. Големи и здрави колела, закрепени към доста по-голяма от скейта дъска, по-висока проходимост, по-голяма скорост.
Всичко това в офроуд-условия, комбинирано със скокове и трикове като при сноуборда дава свръхдози адреналин!
Какво повече да искам?

Свободно време да го практикуваш...

Да и го имах достатъчно . Бях ученик -  дълги ваканции, много свободно време, Витоша на една ръка разстояние.

Пазиш ли си всичките спортни "играчки", имаш ли време да ги поразходиш навън?

Разбира се, че ги пазя. Вложил съм доста емоции и труд в тях и не бих ги зарязал за нищо на света. Знам, че някой ден, недай си боже, ако ми се прецака живота, ще имам арсенал от "устройства", които да ми го осмислят.
Колкото до свободното ми време днес, все по-трудно го намирам.



Връщам те на колоезденето.

Важната за мен година, касаеща планинското колоездене е 2006-та. Тогава интересът ми към велосипедите се върна с лихвата.
В девети клас, след като работих цяло лято, събирах пари, купувах части и в един щастлив ден се роди първото ми сериозно планинско колело. Намерих една американска рамка "MARIN" която ми пасна перфектно. Започнах да карам доста и освен, че задобрях физически, започнах да осъзнавам какво колело ми трябва.
След задължителните ъпгрейди, в един момент си купих голяма вилка, но с Марин-а явно нещо не се харесаха и на втория месец се пукна на челото. Заварих я и до ден днешен чака да бъде сглобена.
Въпреки, че ремонтът мина успешно, ми стана ясно, че ще ѝ търся наследник. Последва огромно ровене в интернет и срещнах Рамката!
Става въпрос за Duncon cocker. И нейната история беше интересна. След забавяне от поляците, рамката пристигна  в ранния следобед на деня преди да замина за Гърция, а няколко часа след това си взех прясно боядисаните голи шини. Хванах един сервиз точно преди да затвори и броени минути преди заминаването ми монтирах чашките и средното -  нещата, за които ми трябваше специален инструмент.
Изтеглих упътване за плетене на капли, напълних един кашон с части, рамката на багажника и тръгнах към Гърция. Намерих един гръцки майстор да ми наплете каплите, но човекът не беше виждал 20мм ос и каза че може да ми наплете само задната.
Предната остана моя грижа и така вечерта в 11ч., в деня преди 4thThassos Cup '08, направих първия тест драйв на Cocker-ра. На следващия ден в осем сутринта бях на старта на едно от най-тежките състезания на Балканския полуостров, без да съм карал от пет месеца, почти нулева физическа подготовка, с току що сглобено колело.
В крайна сметка, с малко донатягане на предните спици, завърших успешно на 118-та позиция от около 160 участници и с това започна "състезателната ми кариера".
Със същото колело се развиваме взаимо и до днес, като съм повече от доволен от представянето ни. Комбинацията от уменията ми с BMX-са от детството и силно разнообразния планински терен ми помогнаха да си изградя собствен стил, на който и досега мнозина се чудят - "...как така върти толкова нагоре с това тежко колело и голяма каска, а надолу подскача като котка и лети отвсякъде...".



От няколко години участваш и на повечето състезания, като буквално си започнал с летящ старт на Велорали "Черни връх".

Да, след първия Тасос започнах да карам сериозно и вече с новото колело се класирах на второ място в групата юноши старша възраст на Велорали Черни връх, което беше второто ми състезание. И така се започна: 2-ро и 3-то място (лош късмет, иначе можех да съм първи) в "Път за никъде" в Банско, поредица от първи и втори места в изданията на М.Ъ.Р.Д.А.Г.А.С.К.А.Р., редовни участия в повечето състезания в България, както и на о. Тасос.
Като се замисля, доста лош късмет ме е спохождал по състезанията. Доста пъти ми се е изплъзвала стълбичката заради изгубване, скъсана верига или ухапана от змията гума (т. нар. snake bite - прекълцване на гумата).

Ориентирал ли си се към някакъв отбор, или предпочиташ да си солов играч?

Ситуацията с МТБ-спорта у нас не дава кой знае какъв избор. Дали ще съм в отбор, или не, всичко е на базата самофинансиране.
Участвам в състезанията по няколко причини. Най-вече заради невероятната атмосфера и емоции около тези мероприятия, за да покарам на ново място с много хора, заради олимпийския принцип, или пък просто за да си сверя часовника спрямо предишна година и спрямо другите райдъри.

Откакто те познавам и като знам на какво си способен, мога да кажа, че часовникът ти е доста точен...

Така казват.

Автомобилизъм е другата ти страст. Там как се започна?

Още като дете всякакви неща на колела ми бяха адски интересни. Количките бяха едни от основните ми и любими играчки и още на 4-5 годинки знаех всички марки. Отделно баща ми също е запален по колите и това оказа голямо влияние в детството ми, особено в моментите, в които заедно с дядо ми и чичо ми ремонтирахме Алеко-то. Мога да кажа, че съм закърмен с инструменти, механизми, ремонт и ровичкане из всякакви устройства.
На 18 г. се сдобих с първия си автомобил, малката ми мечта - червено Пежо 205 1.6 GTI. След няколко месеца активна употреба, скъсах ремък и в последствие разглобих и ремонтирах мотора. Покарах още известно време и в един момент настъпи "голямата промяна".

Каква е историята с "голямата промяна"?

Това е типичен пример за принципа "от копче - балтон".
Прецака ми се вътрешното каре и аз си купих цяла полуоска втора ръка, която се оказа по-голяма, от 1.9 кубика. Реших, че това е знак.
Купих и другата полуоска заедно с шенкелите и Проектът започна - смених двигателя, скоростната кутия, спирачките (всичко от Пежо 306 1.8 16v 97г.), както и окачването с регулируемо. Файдата от цялата работа беше доста по-нисък разход, много повече вървеж и невероятно удоволствие както от шофирането, така и от самия процес на изграждане на колата.
Стана истински звяр и гордо мога да заявя, че сам съм създал тази кола, точно като мен - универсален боец.

   

Пробвал ли си да се състезаваш с нея?

Активен член съм на Пежо Клуб България и тази година участвах на 6-тия Национален събор на картинг пистата в Хасково. Имаше състезание по тайм атак, като на квалификациите дадох пето време, което беше най-добро от 205-ците, които бяха от 150 коня нагоре (моите са 110).



Похвално, току-виж те забелязал някой мениджър.

Това е по-вероятно да се случи с колелото. Правя всичко това за удоволствие - обичам адреналина и затова всичките ми занимания са свързани с него.

Като каза адреналин, нека споменем и най-новата ти страст - кайтинга.

Тук наистина адреналинът е в изобилие. Откакто започнах да се занимавам и с това, мисля, че досега не съм имал по-екстремно хоби.
2010-та се запалихме с брат ми и започнахме да четем и събираме информация. Бях решил да си взема истинско хвърчило за кайтсърф, около 8 кв.м . Разубеди ме един от пионерите на кайтсърфинга в България, след като ми разказа някои истории. При недостатъчна подготовка, лоша преценка на ситуацията, или лошо стечение на обстоятелствата, голямото крило може да се окаже убиец. Вятърът е непредсказуем и понякога за секунди може да се окажеш в безпомощно състояние.
Тогава реших, че е добре да започна от по-малко, тренировъчно крило, с повърхност 3,5 квадрата, с което да тренирам на земя. Тази година се оказа, че съм постъпил правилно, защото при едно от каранията ми излезе вятър със скорост около 35 м/сек и доста ме размята по поляната. Добре, че имах протекция. Не ми се мисли какво би се случило, ако бях с голямо крило...

Предполагам, че използваш борда за това си занимание.

Точно.
Маунтийнборд + кайт = кайтборд и много адреналин.
Предстои лятото, а с него, дай Боже, да се докосна и до истинския кайтсърф, но дори и да не успея, след това идва зимата, където уравнението е същото - просто ще заместим маунтийнборда със сноуборд.

Така като те слушам, не останаха много екстремни спортове, от които да не си опитал?

Такъв човек съм - влече ме адреналина и не мога да го спра.

Какво те влече да кажеш за изпроводяк?

Поддържайте баланса във всичко, усмихвайте се по-често и правете каквото трява, пък да става каквото ще!
И винаги ползвайте протекция, дори и в леглото! :-)

7.2011