В този разговор ще стане въпрос за подменената ни история. За комисията по досиетата, както и за докторантурата на 31 годишния ни зеленчук.
Докато стигнем дотам обаче, ще минем през 28-мо СОУ в Красна поляна, футболните отбори на Септември и ЦСКА, казармените години във ВВС, СУ "Св. Климент Охридски".
Зад този бърз "преглед на печата" се крие личността на Мариан Гяурски, а зад личността на Мариан Гяурски се крие моя милост - с лист и химикал.

Ами, да започваме.

Ти сухоежбината я каза, може би ще ме попиташ какъв ми е зеленчука?

Питам.

Отговарям - карфиол.

И как един карфиол плува така уверено в неведомите и хлъзгави канали на историята?

Неволята ми ги посочи. След десет години във футбола и желанията ми за професионална изява, животът ми поднесе пищна травма, която ми предложи и други пътища за реализация.
Преди това трябваше да се разпиша във ведомостите на ВВС за една година.

Знаейки колко безсмислено и тъпо мина моята казарма (а бях лекар), мога да си представя безумията на твоята...

Не можеш. За една година смених четири поделения, поради "непримиримост със средата". Вярно е, че на 18 години възраст на тялото, мозъкът доста изостава, но влязох в редиците на войската с доста по-големи очаквания. Проблемите ми с командващия състав започнаха, когато осъзнах колко зле е ситуацията - интелектуално, ментално, рационално... всякак!

И какво, започна да организираш преврат ли?

Не, започнах да бягам. Не, че отидох далеч, но ей така, за спорта. Беше интересно.
Тогава в главата ми преобладаваха жени, заведения и адреналин. Абе, спортист човек.
То не бяха симулации с гастроскопии, опити за счупване на пръст (предварително топен в оцет), бягство от караул... При последното ми откомандироване ме заточиха в Понор планина, където имахме един хахо, който ни проверяваше зимата със ски. Викахме му "Тихата стъпка". Януари по метър сняг, юли по метър змии...

А кога вятърът ти довя семето на историята?

Ироничното е, че точно в казармата започнах да чета много историческа литература. Така се запалих и година по-късно (2002-ра) ме приеха с доста приличен бал в СУ. Очаквах, че за разлика от военните, цивилните "светила" ще са големи ерудити, познавачи и достойни за пример личности. Оказа се, че са шайка агенти, непрекъснато дебнещи се кой, кога и къде...

Доносници?

Стопроцентови!
И като се замислиш, кой ще допусне независим и обективен ум в онези години? Всичко е било под контрол и ДС е била навсякъде. Откакто настъпи асистираното от КГБ раждане на "демокрацията", тези хора са си същите. Едни други хора ги държат с досиета и компромати, а в главите на преподавателския "елит" щампата ДС не може да се заличи.

Да се надяваме, че времето ще свърши тази работа. Или промяната ще дойде за пореден път отвън?

Сигурно ще е комплексно. Без намеса отвън няма да мине, но проблемa е, че в намесата преобладават "източниците". За да има баланс, трябва да се намесят и "западниците", все пак сме НАТОвска държава.
Колкото до времето, този фактор е безупречен - кърти, чисти, вози!
Panthа rhei не съм го измислил аз.

И какво, СУ бе поредното разочарование?

Зависи от гледната точка. Аз съм позитивно настроен и мога да кажа, че отърквайки се в тази ретроградна среда, успях да се науча как да вървя нагоре и напред. Специализацията ми беше на тема "История на българския комунизъм" и докато работех по нея, имах достъп до интересни документи. Голямата съветска подмяна на историята ни след 9.септември.1944 г. все пак е пропуснала някои неща, а ако се научиш да дешифрираш подмененото, картинката леееко се прояснява.
По стечение на обстоятелствата, мой преподавател (един от малцината чисти) ми съдейства да работя в Комисията по досиетата към НС. За две години там през ръцете ми мина доста информация. Това ме амбицира да започна работа и по докторантура, тъй като някакси не се виждах като пенсиониран архиватор...

Кажи две (или повече) думи за тази комисия.

Комисията по досиетата е подчинена на Народното събрание и е представена от девет члена. Има мандат от пет години, като в момента тече втори такъв. Идеята е след като се обработи по-голямата част от информацията, да премине към Държавния архив.
Поради естеството на политическите партии у нас (червени, или създадени от червените), повечето от членовете бяха подставени лица, чиято функция беше да прикрият или използват определена информация. През годините това беше прескъпа конвертируема "валута", с която се купуваха хора, парламентарни групи, избори... Чрез шантаж и политически игри, няколко човека в тази държава държаха, държат и ще държат още години наред главните действащи лица на политическата ни сцена.

Защо ли тук винаги се сещам за агент Гоце?

Може би не е случайно...

И какво, ако трябва да резюмирам дотук тази иначе суховата материя, би трябвало да кажа, че всички са маскари и да вървят на м*йната си! 

И е така, и не.
Това е целта на "другарите" - да отвратят мислещите от политическите процеси, за да си правят каквото си искат с малкото, но верен и прилично зомбиран през годините електорат. Пращайки ги "на м*йната си", ти спираш да контролираш с гласа си по време на избори. Да, те ще купят изборите, ще ги манипулират, ще опитат да намерят начин - все пак са професионалисти в това. Но вярата в справедливостта все си остава...

Пак се сетих за "Голямата подмяна" след 9-ти... Имаш ли какво да кажеш?

Писано е немалко по този въпрос, немалко е и премълчано. Факт е, че голяма част от Държавния архив е иззет и отнесен в тогавашната СССР. Можеш да се досетиш, че този акт е бил продиктуван изцяло от "приятелското" желание на КПСС да се "почисти" и "освежи" историята ни... Което със сигурност се е случило, защото след тази "екскурзия", много факти придобиват съвсем различен смисъл, а други просто изчезват. Малцина са оцелелите и посмели да пишат и коментират това, но за щастие има такива хора.

Т.е. цялата ни история, особено съвременната ѝ част е тотално подменена?

Ако погледнем СОЦ учебниците, да. Затова и доста поколения го отнасят откъм информираност, насадено "родолюбие", "патриотизъм" и митовете за добрия Дядо Иван, който винаги и по всякакъв начин иска да ни освободи от "лошите"...
В днешните учебници по история фактите отново са умишлено замазани и едва ли не ОНЗИ период е нещо позитивно, добро за България. Комунистическите лидери са представени като държавници, а вниманието е фокусирано преди всичко върху държавната структура за сметка на партийната. Всички знаем, че всъщност БКП е тази, която налага модела на управление на държавните институции, като при това им го налага по един безпрекословен начин. Министерският съвет, Народното събрание и останалите държавни институции са просто марионетни структури, които изпълняват зададените директиви. Разбира се, всичко това е по съветски образец.
За щастие, трудно е да се заличат родовата памет, фолклорът, както е и невъзможно да запушиш устата на "западниците". Когато се поанализира, позамисли и позадълбочи човек в този материал, обективностите бавно, но сигурно започват да изплуват.

А какво се е случило с историята на другите бивши СОЦ държави? 

Интересен е фактът, че нашата БКП се оказва най-лоялна, най-наведена и най-безпринципна (по критерий родолюбие), в сравнение с останалите комунистически партии. Опозиционните прояви в Чехия, Унгария, Полша и други, са идвали от самите комунисти, вътре в партията. Явно там чувството за национална принадлежност и достойнство е много по-развито. Нашите червенотиквеничета не само безпрекословно се подчиняват на Големия "брат", а дори сами поднасят на тепсия Народната Република. Всякакви опозиционни прояви (пр. Горянското движение) идват извън Партията и са жестоко смазани.

Уникални сме, нали? Винаги червени, но от срам... 
Ще те насоча към докторантурата ти, защото темата, която си избрал, е наистина интересна - "Спортът, политика и пропаганда".

По темата е писано малко и затова ми спечели интереса. А и съм бивш спортист.
Разглеждам периода от 9.септември.1944 г. до 1971 г. В онези години спортът е бил един от основните инструменти на държавата, благодарение на които тя налага своите виждания върху обществото. Емоционална и масова мобилизация на много хора – спартакиади, първенства, заводски и училищни състезания и др. Режимът използва спорта за легитимиране на властта си и разбира се, за външнополитическа пропагада - да се покаже, че социалистическият спорт превъзхожда капиталистическия. Борба, бокс, волейбол, баскетбол, футбол много други - наливат се сериозни държавни средства. Този модел се заимства директно от СССР. Така спортът се превръща в изключително успешна пропаганда на режима и успява да мобилизира много голяма част от населението. По този начин са създадени много шампиони, особено през 70-те и 80-те години, когато българският спорт преживява своя връх.

"Романтичните" настроения на много от хората, които живеят със спомените си от онова време, до ден днешен си искат старото. Това нормално ли е?

Разбира се. Онази изкуствено създадена и поддържана среда е била бедна, но сигурна. Мисълта, че някой отгоре "се грижи" и мисли вместо теб, е удобна. Особено за лишените от креативност, индивидуалност, жажда за свобода на личността.
Отделно, много силно е и разочарованието от изкуствената "демокрация", която така умело бе режисирана отново от комунистите. Реално погледнато, те не са спирали да управляват и след промените.

А периодът Костов?

Периодът "Костов" беше малко по-особен. От една страна, това правителство решително измести България на запад (подпомагано активно от там, разбира се). От друга страна, много от методите във вътрешнополитически план приличаха на комунистическите, само беше сменена фразеологията – комунизъм/демокрация. Костов обичаше авторитарното управление, беше нещо като диктатор-демократ, колко и абсурдно да звучи това. Но все пак Костов като че ли беше най-малкото зло в т.нар. преход.

Умишлено не засягам теми като мутрите, "демократичните промени", назначените царе, охранители и подобни кретении. Знам, че трудно ще кажем нещо уникално и сензационно, а и не е това целта. Идеята ми е да отправим послание - хората да не спират да четат и търсят причините за настоящето в миналото. Те са там и само чакат да бъдат анализирани. Дали пък не греша?
 
Ще линкна всичките ти публикации в края на този разговор, за да може всеки, който се интересува по-задълбочено, да се запознае с дейността ти. 
Как искаш да приключим?

Оптимист съм и смятам, че мястото на страната ни е сред цивилизованите и свободни държави - там, където е имало Ренесанс и където личността е на преден план. Евро-азиатските модели са все още с единия крак в Средновековието и логично не ми допадат.







Спортът в комунистическа България – начини на употреба.

Представяне.

Как да събудим и да напишем националната си памет.

Историята е низ от възходи и падения, а не само велики моменти.