Екстремните зеленчуци определено са на почит в нашата градина.
"Екземплярът", който ще ви представя по-долу, е ценен не толкова със спорта, който практикува (планинско колоездене), а по-скоро с начина и завидния дух, с които постига успехите си.
Доказал се в любителското и състезателно каране, доказващ се (повече от успешно) в бизнеса с велосипеди и компоненти, повече от оптимист относно последното си хоби - ски фрийрайд.
На фокус в това интервю ще е Богдан Бояджиев, повече познат като Боби Бомбата.


 Разговорът с Боби става в движение. Изтупах му се в работно време в новия магазин и докато си задавах въпросите, той успя да продаде един велосипед и цял куп чарколяци. И на мен не ми се размина - сдобих се с водач и нови накладки...

Здрасти, Боби!
Явно ще задавам въпросите си "на прибежки".

За мен е ОК, даже ще има динамика в разговора.

Поводът да съм при теб е новия ми сайт, в който ще е някак празно, ако липсват подобни екземпляри.
Имам си задължителен въпрос и той е: като какъв зеленчук би се определил?

Див чесън.

Доколкото те познавам мисля, че по-точно определение не бих намерил.
Роден и израстнал в София, явно доста си шетал из Центъра?

Училището ми беше небезизвестното 6-то ОУ "Граф Игнатиев".
Доста успяхме да натворим с компанията съученици, но това са неща, задължителни за всяко хлапе.

Разбрах, че са те запомнили не само с буйния ти нрав, а и с лиричната ти струна - твое стихотворение е публикувано в книгата, по случай 100 г. юбилей на училището. 

Да, по онова време се бях запалил по писането на стихове и някои мои неща бяха добили известност сред учителите. Публикацията за мен беше чест.

Явно "дивото" е било в повече, защото интересите ти тръгват в друга насока.

Знаеш, че всичко е въпрос на ситуация. Не се виждам като мастит поет, заседнал зад клавиатурата, но знае ли човек...

Връщам те на тема колоездене и задавам дежурния въпрос - как започна?

Аз пък отговарям с дежурния отговор - от малък.
Като дете имах проблем с равновесието и чак до втори клас карах една триколка. Можех да я изправям на задни гуми, но чак десетгодишен се сдобих с истинско колело. Купиха ми един т.нар. BMX, който ми стана пръв другар.
Когато позаякнах, започнах да си правя преходи от центъра до Суходол, обиколки по поляните на Люлин планина.

Кога за първи път усети по-сериозно вкуса на пръстта...

Беше точно с BMX-са.
След един неуспешен опит за дроп (около половин метър), се човкирах доста зле. Наложило се е да ме свестяват и да ми оказват първа помощ.

Това очевидно не те е стреснало.

Е, поуплашил се бях, но пък се амбицирах. Смених велосипеда с един 18-скоростен 26-инчов твърдак и продължих с опитите. Резултатите не закъсняха - счупена вилка, качествено пребиване, безсъзнание, лежане по болници... Лошото е, че тогава пострада и братовчедка ми, но оцеляхме някак.

Не е като да ти липсват инциденти.

Това е част от спорта. Важното е да си подготвен и да знаеш как да падаш. По онова време нямаше достъпна протекция (каски, брони) и ни се разминаваше малко на магия. Откакто започнах да карам сериозно, никога не правя компромиси с това.

Какви други велосипеди минаха през ръцете ти в тези ранни години?

След "голямото пребиване" се сдобих с един стоманен 21-скоростен байк от типа ширпотреба. Изкара близо две години здраво каране. Кривих му вилката, рамката, но за по-добро нямаше пари.
След него дядото на един приятел ме "посвети" в шосейките - купих си Koga Myata.
По това време бях ученик в техникума по ветеринарна медицина в Костинброд и всеки ден си ходех на училище (2х18 км.) с него. Отделно си направих и едно пътешествие до морето.



Така като те слушам, мога да обобщя, че нямаш бяло петно в стиловете и видове колоездене?

Звучи малко гръмко. Сигурно има много още неща, които да науча, но мога да кажа, че съм добре подготвен.

И така стигаме до "крайъгълния" камък - Drag the Bomb.

По онова време вече бях стигнал до извода, че с велосипеди ширпотреба нищо няма да постигна.
Започнах да събирам пари и не след дълго вече бях щастлив собственик на Drag the Bomb.
За мен това беше един велик момент и колкото и недостатъци да има това колело през днешния ми поглед, тогава бях повече от доволен.
По това време се запознах с Пупи от отбора на Драг тийм и така се започна. Той ме убеди да участвам в първото издание на велорали Черни връх. Успях да финиширам девети - заплеснах се по едни сандвичи, а после разбрах, че е можело и да съм трети.
Тогава се запалих по истинското XC (cross country) и започнах да инвестирам в "Бомбата".
Стана ми интересно и участвах във всички МТБ-прояви в страната. Даже и да печеля повечето.
Тогава ме забелязаха от Drag team и започнах да карам за отбора. Лично Драго ме покани.

Какво те накара да се захванеш така сериозно със състезанията?

Не мога да отрека, че в началото ми беше приятно да съм на фокус. Впоследствие осъзнах, че по-скоро искам да докажа на т. нар. ПРО-та (професионални състезатели), че и с по-обикновен велосипед, неназобан със стимуланти, пак можеш да си първи.

Е, мисля, че си успял.
Една хронология на доказателствата?

2004 - девети на Ч. връх
2005 - трети (отборно) на Ч. връх и втори на Перпендикулярна вселена
2006 - първи на Ч. връх
2007 - първи на Ч. връх
2007 - първи на 24 ч. маратон в Пловдив



Когато фактите говорят и ПРО-тата мълчат.
"Екстремизмът" по-късно ли се появи, или си го носиш от малък?

По-скоро си го нося.
Карането в планината и въобще по пресечена местност е динамично - условията постоянно се променят.
Затова и толкова много хора се запалиха по планинското колоездене - интересно им е. За да си адекватен на тези промени, трябва да владееш на 100% велосипеда. Ето защо всички трикове и умения са добре дошли.
Отделно трудните пътеки, скоковете, фрирайда (свободно каране по диви терени) са черешката в МТБ-тортата.
През годините през ръцете ми минаха доста велосипеди, но след като спрях активно да се състезавам, фокусът ми се измести трайно към по-силовите дисциплини. Логично смених и машината - Scott High Octane FR2.

Универсалният боец?

В ръцете на правилния човек - да.
С брат ми участвахме отборно на едно от изданията на Ч. връх и спечелихме първо място.

А къде попада във времето темата Ком - Емине?

Тази тема е между състезателната и комерсиалната.
Повече за това приключение ще можете да прочетете на www.mtb-bg.com.
Ако може да се опише с две думи, още когато през 2003 - та с шосейката направих пътуването до Бургас, ми хрумна идеята за този легендарен маршрут. Стартирах на 1.август. 2008 и определено не съжалявам.



Кога дойде идеята за магазините?

Велосипедите и всичко около тях са ми постоянно в главата. Логично беше в един момент да се замисля как мога да продължа да се занимавам с това и когато съм на 30 - 40 - 50 години.
Отделно все повече хора започнаха да се интересуват от този чист, полезен и приятен начин на придвижване, спорт, хоби.
През 2009 -та година отворих първия магазин. Не исках да взимам кредити и трябваше да правя всичко сам.
Разбира се, помагаха и много приятели.
Избрах Люлин, защото там живеят над 100 000 души, а липсваше добър магазин и най-вече добър сервиз.
Инвестирах доста в инструменти, но най-вече наблегнах на знанията и уменията си да поправям велосипедите.
За щастие много бързо нещата потръгнаха и както виждаш, тази година мога да се похваля вече и с втори магазин + сервиз.

Новият магазин е доста по-голям. И основно място отново има сервизът.

Много е важно да поддържаш добре велосипеда си. Независимо каква е цената. От най-базовите, до най-скъпите модели, това е машина, а всяка машина има нужда от профилактика, ремонти, смяна на компоненти.
Всеки може да ти продаде нещо, но малко хора могат качествено да ти го поправят.

Т.е. не съветваш хората да си вземат байкове от т.нар. магазини "ширпотреба"?

Съветвам хората да си вземат велосипедите напълно сглобени и настроени. Клиентите се подлъгват от по-ниските цени. "Ширпотребите" отново идват при мен, защото им ги продават във вид, който не позволява да се качиш и да караш.

Т.е. купувайте си велосипедите от магазини за велосипеди.

Особено за по-сериозното планинско колоездене.
Когато излезеш да караш и се отдалечиш на 50-60 км. от населено място, трябва да си сигурен във велосипеда.
Отделно за по-силовите стилове си е средство на избор здравата рамка, спирачки, окачване.



Остава да поканим жителите на Люлин (а и на други квартали) в новия магазин на Боби - Bike Store Extreme (BSX).
С какво друго се занимаваш, ако ти остава време?

Винаги съм обичал туризма. малко са местата в България, където не съм бил.
Риболовът също ми е много любимо занимание и често го съчетавам с останалите си хобита.
От няколко години при възможност се занимавам и с каяк.
Скоро се запалих по ските и по-точно по свободния стил (FR). Страшно много адреналин!
Избираш си "девствен" склон, качваш се някак и спускаш надолу.

Не може да не споменем и за най-близкия ти "съотборник" - Яна.

С Яна сме заедно от много години и сме преживели какво ли не.
Помага ми във всяко мое начинание.
Освен това също е запален турист, колоездач, скиор.
Използвам повода да ѝ благодаря за всичко.

Аз пък ти благодаря за този разговор и те оставям в ръцете на клиентите ти.


Снимковият материал е взет от личния архив на Боби, както и от www.mtb-bg.com и http://velorali.com



6.2011