50
За много от познаващите ме, да пиша за любов е все едно Първанов и Доган да проповядват свобода и демокрация.
Нонсенс.
Параграф 22.
Абсурд.
Или пък не?
Предпочитам второто.
Когато се осмелиш да словоблудстваш по една от най-дъвканите теми (ever), поемаш сериозен риск:
- да си досаден
- да се изложиш
- досадно да се изложиш
За да не стане така, ще опитам да дам една мааалко по-различна гледна точка. Точката на хронологията.
Ако ви се чете по-нататък, да знаете, че ще епистоларя за еволюцията на любовта в различните възрасти и ще опитам да открия едновременно колелото и топлата вода, т.е. да докажа, че по всяко време Тя е мощна и красива, но и че всяка декада има своите особености.
Накрая, за да има все пак и момент на оригиналност + изненада, ще мацна финалния щрих с логото "Изкуство е да умееш едновременно да се наслаждаваш, но и да водиш посоката на чувствата си".
"Тоя пък - всичко си каза... къде остана изненадата"?
Добър въпрос.
"Като е добър, що не вземеш да му отговориш"?
Защото няма изненада!
Как да търсиш нещо, а и да се изненадаш от него, след като хилядолетия преди теб са изписани буквално тонове хартия и кофи мастило... и все по темата.
Споделена, несподелена.
Щастлива, нещастна.
Моногамна, полигамна.
Градивна, разрушителна.
Платонична, Дионисиева.
Разнополова, еднополова, майчина, бащина, роднинска, към животно, вещ, идея, селфи и т.н....
Десетки са вариантите, всичките са прилежно описани - и професионално, и любителски. За разлика от максимата "Чукча писатель, не читатель", повечето са и подробно изчетени и анализирани. Отделно, заснети са километри кино-лента и какъвто още се сетите ресурс от сферата на изкуството, само и само да се сдъвче и изплюе отново и отново тази безсмъртна тема.
Не, не хейтя - напротив!
Като част от вида Сапиенс, във времето и аз обичам, бивам обичан, и се вълнувам всеки път, когато някое нежно цвете се разтвори, преди да ме погълне целия. Биохимията и неврофизиологията работят безотказно - потъвам като Гаранционен фонд в КТБ, ако затлъстяващ Херувим с метаболитен синдром ме улучи между плешките...
И защо не?
Нали това е част от нас самите?
Интересното тук е, че въпреки висшите ѝ подбуди, Любовта обикновено разочарова хората. Помислете - причина за колко войни, убийства, гадости, предателства и разочарования всъщност е била, а и тепърва ще бъде?
Не съм убеден, че ако сложим на кантар черното и бялото около Нея, картинката няма приоритетно да тъмнопосивее...
Разбира се, това не означава, че трябва да Я отречем и забравим! Напротив - енергията, която носи, може да направи чудеса! Отделно, лихвите от инвестираните емоции са толкова тлъсти, че би било глупаво, ако започнем да бягаме от себе си и мачкаме чувствата си. Просто трябва да се научим да Я познаваме, водим и култивираме към все позитивни неща.
Какво ни трябва за тази цел:
- познания
- опит
- работещ светоглед
- добри намерения
Е, добре е да осигурим и поне един-два обекта за залюбване.
ПОЗНАНИЯ
Първата любов обикновено ни настига някъде около изпроводяка на детството. В краен случай, на първите стъпала на пубертета. Не е срамно да ни забави до последните класове на даскалото, но е силно притеснително, ако и след 20-те не сте разбрали що е то да ти омекнат краката, когато Обектът мине покрай вас...
Първата винаги се помни!
Бледа, недооцветена и тук-там с пропуски в дебелината на молива, продукт на несигурната ръка на неопитен художник. Но пък колко заряд носи! И колко скрити послания... Само трябва да има кой да ги улови.
Спокойно, винаги има. Да, може да е на друга планета и никога да не разбере за съществуването ви, но какво ви пука? Нали доказателството, че не сте лишени от може би най-вълнуващото ни усещане е налице! Самият факт, че се носите по вълните на чувствата си (ужас, не мога да се позная) е достатъчен, за да се напиете неприлично и с грейнал поглед да насвършите куп простотии.
Споделена или не, Тя е вече факт!
Не сте болни - можете да обичате!
ОПИТ
Трупането на познание изисква време. Месеци, години, сменят се тела, лица, очаквания. Понякога и болести...;-)
Като пясъчен часовник е - от едната страна изтичат чара и магията на неопитността, за да се налеят и наслоят в ригидната маса на рутината. След това минава Някой и обръща всичко наопаки... И уж Големият спец по любов, започва да се хили като зелка, само при мисълта за Другия. Но точно в това е чара на това чувство - винаги може да те хване неподготвен и в зависимост от наклона на пързалянето, да завършите някъде между ритуална зала и реанимация. Почти едно и също е.
РАБОТЕЩ СВЕТОГЛЕД
Аз съм я докарал дотук. Затова чак сега ги пиша тези работи. Някои започнаха да ги пишат още на teen, продължиха на дабъл teen и докато се усетят, станаха на трабъл. Странно, но продължават да пишат, без да сменят стила, химикалката и изразните средства. Животът ги брули, хората ги жулят, даже деца се сополят, но константата работи. Какво пък, щом това ги пали и прави блясъка в очите...
Мен ме пали рационалното. А то крещи с пълна сила, че тази ядрена реакция ТРЯБВА да се използва само за мирни цели! Способна е да изгради и даде живот на милиарди хуманоиди, без те да се изтреПват в (и посредством) чувствата си.
Какво е необходимо?
Контрол!
Как се постига?
С опит, но и с работеща философия, светоглед.
Много съм писал за моя и не мисля да досаждам отново с тезите на самодостатъчността. Просто ще извадя няколкото реда за влюбените самодостатъчници:
"Как би изглеждал влюбеният самодостатъчник?
- уверен и спокоен в чувствата си
- няма нужда някой да го зарежда с енергия, по-скоро той има в повече
- знаещ, че нищо не е вечно и никой не е безгрешен
- ценящ свободата си, както и тази на другия
- уважаващ личното пространство
Представихте ли си подобна двойка?
Тия ще летят!"
ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ
Добрите намерения са част от светогледа. Извадих ги в отделен абзац, защото често потъват в общото. И да, важно е да уточним, че имам предвид не някой с име Добри, който има намерения...
Уж всички знаем и помним първите си седем години, уж пърхаме с крилца и светим с ореоли, а когато трябва и да се покаже в действие, най-често се дъним по кубратпулевски.
Кофти ни е отлята матрицата. Няма как. Но това не значи, че трябва да се оставим криви и недодялани.
С този текст не откривам нищо. Води, колелета - отдавна са открити. Просто напомням, че с топлата вода може да се измием, а с колелото да стигнем по-бързо и по-надалеч.
Не се гмурвам и в подробностите и изключенията. Все пак, Еволюцията се движи от масата. Изключенията са като грима - след измиване падат...
ЕПИЛОГ
За изгубилите нишката на мисълта ми, както и за задаващите си въпроса "И за к'во бяха ся сичкити тез нища", нежно припомням, че темата бе любовна, а тезата грижовна. Тъй като пиша заради все още малкия си син, който един ден ще порасне (в случай, че тогава ме няма), внушавам идеята за водене на чувствата:
- да горим, но без да опожаряваме
- да обичаме, но без да опустошаваме
- да сме заедно и да, може и да се сношаваме...
Ако по някаква случайност сте стигнали дотук, значи сте готови!
Опознали, опитни, светогледно-работещи, изпълнени с добри намерения!
Обичайте, позволете да ви обичат и водете чувствата си ....., нооо после да няма "Гат яди кифтета, ни рива"!
Оставям темата отворена и с продължение.
Тук има още много място за дописване:
- другите гледни точки
- изключенията
- необходимостта (или не) от "Ва Банк" философията
Ще дописвам различните включвания, в случай на проявен интерес, т.е. ЛЮБОВЧИИ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ, ОБЯСНЯВАЙТЕ СЕ...
11.2014
Нонсенс.
Параграф 22.
Абсурд.
Или пък не?
Предпочитам второто.
Когато се осмелиш да словоблудстваш по една от най-дъвканите теми (ever), поемаш сериозен риск:
- да си досаден
- да се изложиш
- досадно да се изложиш
За да не стане така, ще опитам да дам една мааалко по-различна гледна точка. Точката на хронологията.
Ако ви се чете по-нататък, да знаете, че ще епистоларя за еволюцията на любовта в различните възрасти и ще опитам да открия едновременно колелото и топлата вода, т.е. да докажа, че по всяко време Тя е мощна и красива, но и че всяка декада има своите особености.
Накрая, за да има все пак и момент на оригиналност + изненада, ще мацна финалния щрих с логото "Изкуство е да умееш едновременно да се наслаждаваш, но и да водиш посоката на чувствата си".
"Тоя пък - всичко си каза... къде остана изненадата"?
Добър въпрос.
"Като е добър, що не вземеш да му отговориш"?
Защото няма изненада!
Как да търсиш нещо, а и да се изненадаш от него, след като хилядолетия преди теб са изписани буквално тонове хартия и кофи мастило... и все по темата.
Споделена, несподелена.
Щастлива, нещастна.
Моногамна, полигамна.
Градивна, разрушителна.
Платонична, Дионисиева.
Разнополова, еднополова, майчина, бащина, роднинска, към животно, вещ, идея, селфи и т.н....
Десетки са вариантите, всичките са прилежно описани - и професионално, и любителски. За разлика от максимата "Чукча писатель, не читатель", повечето са и подробно изчетени и анализирани. Отделно, заснети са километри кино-лента и какъвто още се сетите ресурс от сферата на изкуството, само и само да се сдъвче и изплюе отново и отново тази безсмъртна тема.
Не, не хейтя - напротив!
Като част от вида Сапиенс, във времето и аз обичам, бивам обичан, и се вълнувам всеки път, когато някое нежно цвете се разтвори, преди да ме погълне целия. Биохимията и неврофизиологията работят безотказно - потъвам като Гаранционен фонд в КТБ, ако затлъстяващ Херувим с метаболитен синдром ме улучи между плешките...
И защо не?
Нали това е част от нас самите?
Интересното тук е, че въпреки висшите ѝ подбуди, Любовта обикновено разочарова хората. Помислете - причина за колко войни, убийства, гадости, предателства и разочарования всъщност е била, а и тепърва ще бъде?
Не съм убеден, че ако сложим на кантар черното и бялото около Нея, картинката няма приоритетно да тъмнопосивее...
Разбира се, това не означава, че трябва да Я отречем и забравим! Напротив - енергията, която носи, може да направи чудеса! Отделно, лихвите от инвестираните емоции са толкова тлъсти, че би било глупаво, ако започнем да бягаме от себе си и мачкаме чувствата си. Просто трябва да се научим да Я познаваме, водим и култивираме към все позитивни неща.
Какво ни трябва за тази цел:
- познания
- опит
- работещ светоглед
- добри намерения
Е, добре е да осигурим и поне един-два обекта за залюбване.
ПОЗНАНИЯ
Първата любов обикновено ни настига някъде около изпроводяка на детството. В краен случай, на първите стъпала на пубертета. Не е срамно да ни забави до последните класове на даскалото, но е силно притеснително, ако и след 20-те не сте разбрали що е то да ти омекнат краката, когато Обектът мине покрай вас...
Първата винаги се помни!
Бледа, недооцветена и тук-там с пропуски в дебелината на молива, продукт на несигурната ръка на неопитен художник. Но пък колко заряд носи! И колко скрити послания... Само трябва да има кой да ги улови.
Спокойно, винаги има. Да, може да е на друга планета и никога да не разбере за съществуването ви, но какво ви пука? Нали доказателството, че не сте лишени от може би най-вълнуващото ни усещане е налице! Самият факт, че се носите по вълните на чувствата си (ужас, не мога да се позная) е достатъчен, за да се напиете неприлично и с грейнал поглед да насвършите куп простотии.
Споделена или не, Тя е вече факт!
Не сте болни - можете да обичате!
ОПИТ
Трупането на познание изисква време. Месеци, години, сменят се тела, лица, очаквания. Понякога и болести...;-)
Като пясъчен часовник е - от едната страна изтичат чара и магията на неопитността, за да се налеят и наслоят в ригидната маса на рутината. След това минава Някой и обръща всичко наопаки... И уж Големият спец по любов, започва да се хили като зелка, само при мисълта за Другия. Но точно в това е чара на това чувство - винаги може да те хване неподготвен и в зависимост от наклона на пързалянето, да завършите някъде между ритуална зала и реанимация. Почти едно и също е.
РАБОТЕЩ СВЕТОГЛЕД
Аз съм я докарал дотук. Затова чак сега ги пиша тези работи. Някои започнаха да ги пишат още на teen, продължиха на дабъл teen и докато се усетят, станаха на трабъл. Странно, но продължават да пишат, без да сменят стила, химикалката и изразните средства. Животът ги брули, хората ги жулят, даже деца се сополят, но константата работи. Какво пък, щом това ги пали и прави блясъка в очите...
Мен ме пали рационалното. А то крещи с пълна сила, че тази ядрена реакция ТРЯБВА да се използва само за мирни цели! Способна е да изгради и даде живот на милиарди хуманоиди, без те да се изтреПват в (и посредством) чувствата си.
Какво е необходимо?
Контрол!
Как се постига?
С опит, но и с работеща философия, светоглед.
Много съм писал за моя и не мисля да досаждам отново с тезите на самодостатъчността. Просто ще извадя няколкото реда за влюбените самодостатъчници:
"Как би изглеждал влюбеният самодостатъчник?
- уверен и спокоен в чувствата си
- няма нужда някой да го зарежда с енергия, по-скоро той има в повече
- знаещ, че нищо не е вечно и никой не е безгрешен
- ценящ свободата си, както и тази на другия
- уважаващ личното пространство
Представихте ли си подобна двойка?
Тия ще летят!"
ДОБРИ НАМЕРЕНИЯ
Добрите намерения са част от светогледа. Извадих ги в отделен абзац, защото често потъват в общото. И да, важно е да уточним, че имам предвид не някой с име Добри, който има намерения...
Уж всички знаем и помним първите си седем години, уж пърхаме с крилца и светим с ореоли, а когато трябва и да се покаже в действие, най-често се дъним по кубратпулевски.
Кофти ни е отлята матрицата. Няма как. Но това не значи, че трябва да се оставим криви и недодялани.
С този текст не откривам нищо. Води, колелета - отдавна са открити. Просто напомням, че с топлата вода може да се измием, а с колелото да стигнем по-бързо и по-надалеч.
Не се гмурвам и в подробностите и изключенията. Все пак, Еволюцията се движи от масата. Изключенията са като грима - след измиване падат...
ЕПИЛОГ
За изгубилите нишката на мисълта ми, както и за задаващите си въпроса "И за к'во бяха ся сичкити тез нища", нежно припомням, че темата бе любовна, а тезата грижовна. Тъй като пиша заради все още малкия си син, който един ден ще порасне (в случай, че тогава ме няма), внушавам идеята за водене на чувствата:
- да горим, но без да опожаряваме
- да обичаме, но без да опустошаваме
- да сме заедно и да, може и да се сношаваме...
Ако по някаква случайност сте стигнали дотук, значи сте готови!
Опознали, опитни, светогледно-работещи, изпълнени с добри намерения!
Обичайте, позволете да ви обичат и водете чувствата си ....., нооо после да няма "Гат яди кифтета, ни рива"!
Оставям темата отворена и с продължение.
Тук има още много място за дописване:
- другите гледни точки
- изключенията
- необходимостта (или не) от "Ва Банк" философията
Ще дописвам различните включвания, в случай на проявен интерес, т.е. ЛЮБОВЧИИ ОТ ВСИЧКИ СТРАНИ, ОБЯСНЯВАЙТЕ СЕ...
11.2014
Форматът на сайта умишлено не поддържа форум, но специално за тази тема (тъй като я оставих с отворен код и възможност за споделяне и на други гледни точки), имате възможността сами да допълвате текста. За целта просто ми пишете в Контакти, или във FB.
Анонимността ви е гарантирана, освен ако не държите на липсата ѝ.
Анонимността ви е гарантирана, освен ако не държите на липсата ѝ.
КОМЕНТАРИ:
What love is for me (с малко думи прости).
На първо и единствено място - ИЗБОР (от това следва, че избиращият е необходимо да притежава необходимото ниво на осъзнатост, щото не си ли даваш сметка за нещата около теб и действията си, любов не може да се случи ПО НИКАКЪВ НАЧИН).
Та, за избора - избор да не нараниш, да помогнеш вместо да навредиш. Избор да не си безразличен. Избор да проявиш грижа.
Още по-кратко - да мислиш доброто и да действаш според това, което е добро за този, който е с теб.
Сношенията и броя на цветята, мисля, са отделна тема, щото са резултат от едни първични импусли. Дали биха се превърнали в любов, зависи от избора който ще бъде направен след тях.
Тaka си мисля аз...
На първо и единствено място - ИЗБОР (от това следва, че избиращият е необходимо да притежава необходимото ниво на осъзнатост, щото не си ли даваш сметка за нещата около теб и действията си, любов не може да се случи ПО НИКАКЪВ НАЧИН).
Та, за избора - избор да не нараниш, да помогнеш вместо да навредиш. Избор да не си безразличен. Избор да проявиш грижа.
Още по-кратко - да мислиш доброто и да действаш според това, което е добро за този, който е с теб.
Сношенията и броя на цветята, мисля, са отделна тема, щото са резултат от едни първични импусли. Дали биха се превърнали в любов, зависи от избора който ще бъде направен след тях.
Тaka си мисля аз...
***
Очевидна е разликата между Любовта и Обичта, за мен доказана, базирайки се на различността във видовете насекоми, обитаващи разни телесни кухини. Обичането е характеристика на ежедневието, от онези приятните (но всъщност съвсем не винаги такива). Обичането подкрепя, оправдава, успокоява, но всички тези свои качества то развива в твърде тесни рамки. Обичането е постоянство във възприемането на конкретна личност, автоматично водещо до определянето ѝ като даденост, уж достатъчна за пълноценността на посредствения живот на Просто-обичащия. Обичането често идва и след "Вечната Любов", реално невъзможна да бъде Тя такава.
Влюбването е преходността от откритието на новост, към включването ѝ в нашата личностна гама. Отначало контрастът на онова възвишено, омайно, погубващо (и други клиширани определения) чувство е очебиен, докато не започне неизбежният процес на оформянето му с нашите рисувателни средства. И влюбването като рязък шум в празна стая, стряска, събужда, възбужда и отеква. Бива помнено, но по начало не съдържащо потенциала да бъде непреходно запазено.
Влюбването е преходността от откритието на новост, към включването ѝ в нашата личностна гама. Отначало контрастът на онова възвишено, омайно, погубващо (и други клиширани определения) чувство е очебиен, докато не започне неизбежният процес на оформянето му с нашите рисувателни средства. И влюбването като рязък шум в празна стая, стряска, събужда, възбужда и отеква. Бива помнено, но по начало не съдържащо потенциала да бъде непреходно запазено.