На улица Ивайло №9 в София от известно време кипи трескава дейност. Тук се намира едно ателие, в което от сутрин до мрак се трудят четири "джуджета"...
Стоп - много коледно стана!

Отначало.

 

Имало едно време един Лъчо, за който писали в 16-ти брой на Хипертуршията. Този Лъчо бил известен сред познатите си с това, че сбъднал мечтата си - да пообиколи с приятели за пет месеца знайни и незнайни източни страни. На генералната репетиция по представянето на това пътешествие пред публика, той събрал дузина верни другари, сред които била и другарката Ева. Адам не бил наоколо и за да не скучае, тя поседнала до агент Великов, който надушил отдалеко "зеленчука" и не се наложило да мине много време, за да ви представи една история за глина, керамика и още нещо...

Ева Радулова е на 28 години, зодия Риби, родена в град Плевен. Средното си образование завършва в СХУПИ (Средно Художествено Училище За Приложни Изкуства) в Троян, а висшето в НХА (Национална Художествена Академия). Занимава се с керамика от повече от десет години и като порастне голяма, иска да стане керамичка. В зеленчуковата ни класификация се определя като зелка.

Глей колко бързо те представих!

Спор няма - отхвърли поне страница алабализми.

Прилагам нов подход в интервюирането - фактологична декапитация с цел квазимултиструктурна инфилтрация.

Винаги съм вярвала, че това е правилния начин...

Как се запознахте с керамиката?

Ами, появи се отнякъде. Харесваше ми да гледам по филмите как въртят грънчарското колело, как теглят и градят глината. Обичам и да рисувам, и това допълнително ме мотивира да опитам да вдъхна живот на "пръстта"...



Кой ти каза, че керамиката ще те храни?

Никой. По-скоро обратното - аз я храня. Досега богата от това не съм станала.
Но пък ме задоволява напълно, а това ми стига.

А не мислиш ли да станеш прочута керамичка и да се чудиш какво да си правиш парите?

Давай следващия въпрос...:-)

Има ли опасност от порязване?

Винаги.
Но къде пък не е така?

За пристрастяване няма да питам...

Недей.

За читателите уточнявам, че специално издебнах Ева кога ще работи в ателието на улица Ивайло, за да мога да присъствам поне на част от специалните вууду ритуали. Беше ми наистина интересно да се помотам в този пригоден за целите на керамиката приземен етаж, където навсякъде се мотаеха някакви бели или побелели предмети. Торби, пакети, материали, готова продукция, бракувана продукция, всек'ви нужни и ненужни неща. Творчески хаос, а в единия край на стаята се блещеше пещта! 10 киловатовата "дебела Берта", обримчена с реотани, където се раждат произведенията.

Дай сега да уточним за лаиците като мен какво точно правиш.

Давам.
Първо си намислям какво ще правя - примерно сервиз за кафе.
После го рисувам и като цяло определям дизайна.
Следва направата на калъпите (от гипс), в които ще лея крайната продукция.
Тук идва мястото на шликера - специална "течна глина", която е много удобна за работа, особено когато се "лее". Готовата смес се изсипва в калъпа и след изсъхването се изпича в пещ. След това се рисува (ако се налага) или направо се слага глазурата. Отново се пече и остава да се насладите на произведеното.



Звучи лесно. Така ли е на практика?

Зависи от гледната точка. Когато си мотивиран да се занимаваш с това, мъкнеш торби с гипс, газиш в прахоляк и се размотаваш с побеляла физиономия без да ти пука. Нали ти носи радост.

Като те гледам, наистина ти носи.
Кои са крайъгълните камъни в кариерата ти досега?

Докато бях студент в НХА, по програмата Еразъм имахме работа в Португалия. В Порто имах две изложби и така стартирах с "излагането". По-късно, на workshop в Турция, участвах в още една изложба в град Чанак Кале. Там усвоявахме алтернативни методи за изпичане - сагар и раку.
В София съм се "излагала" на ул. Шипка - дипломна работа 2008-ма и Фест на съвременната керамика.

А как се нанесохте в това ателие?

Множественото ти число е уместно, защото на този адрес се подвизаваме четири човека - аз, Яна Каишева, Албена Джокова и Марта Димитрова. И четирите сме керамички.
Предното ателие беше в Лозенец, но хазяйката започна да става леко невъзпитана и това наложи преместването.

С пещта как се сдобихте?

Голяма драма беше. Намерихме я в Ebay. Иде специално от Англия, като транспортирането излезе колкото половината ѝ стойност. Едни приятели трябваше да я съберат в джип, но с малко не влезе. Яко вълнения бяха тогава.

Добре де, тука зор, там зор, безпаричие... Кое те кара да се занимаваш с това?

Как кое - имам потребност да го правя. Прави ме щастлива, задоволена, осмислена. Сега, верно е, че бих искала да ме храни, но и това ще стане. Не ми липсват идеи, така че един ден всичко ще си дойде на мястото.

Върху какво работиш сега?

Тази година завърших един стилен сервиз за кафе, а отделно работя и по втори. Изчистени линии, лека интрига във формата. Много се гордея с това.
Излагам мои неща в интернет, на няколко базара, в галерии. Има и интерес. 



Как мислиш, научиха ли се хората, че ръчно изработеното, авторското, няма как да е с цената на ширпотребата?

Някои да, повечето не. Но това е логично - затова ширпотребата е масова, евтина, достъпна. Повечето хора просто си купуват чаши, докато има една малка група, която си подарява и удоволствие. Когато пиеш кафе от моите сервизи, усещаш не само вкусът му, но и атмосферата, в която е правена чашата. Няма как това да стане масово, а и няма нужда.

В този брой на Туршията съм се фокусирал върху играта на асоциации. Нека завършим с една серия - аз ти казвам дума, ти ми отговаряш с първата асоциация, за която се сещаш.

Давай.


 

Ябълка.

Адамова ябълка :)

Морков.

Вкусен сок

Партньор.

Здраво момче, да може да носи торбите с гипса.

Славей.

Песен

Врана.

Морето, сините вълни и Злата с русите коси

Политик.

Не.

Президент.

Не.

Успех.

Много работа.

Пръст.

Вдъхновение.


 

Повече за нещата на Ева можете да намерите на страницата ѝ във Фейсбук.




12.2012