Ще започна с малко география:
град Петрич е разположен в южната част на Петричката котловина, в северното подножие на планината Беласица. Надморската височина на града е между 180–260 метра, а климатът е преходносредиземноморски. Петрич е един от старите градове по долината на средна Струма. Според местни краеведи, днешния град Петрич е наследник на древното тракийско селище, разположено в южното подножие на възвишението Кожух.
Петричкият край е присъединен към българската държава през 837 година в резултат на войната на българския хан Персиан срещу Византия. В края на 10  и началото на 11 век земите около Петрич заемат важно военно-стратегическо място в Самуиловата държава. През 1014 година недалеч от днешния град в така наречената Ключка клисура се провежда решителната битка между българските войски начело с цар Самуил и войските на византийския император Василий II. Останките от Самуиловата крепост и до днес напомнят за ослепяването на пленените 14 000 български войни. За това деяние византийския император Василий II получава прозвището Българоубиец.
Позволих си този по-дълъг увод, защото около Петрич наистина е пълно с история. Пълно е и с красива природа, която буквално може да лекува.
Целта да съм тук е практиката на д-р Илия Христов - общопрактикуващ лекар, който е излязъл далеч извън стандартните функции на тази професия. Желанието му да е винаги добре информиран и подготвен за новостите в медицината, което му позволява да лекува широк кръг от пациенти, при това доста успешно. Тук спирам със суперлативите и оставям д-р Христов да се представи сам.

Здравей, колега! Както винаги пред кабинета има кворум...

Кворумът е задължителен. Без него няма да мога да провеждам заседанията.

Председателствуваш ти, а сестрата е квестор?

Засега това е състава.
Справяме се - пациентите ни са възпитани и знаят, че на всеки ще бъде обърнато внимание.

Колко е голяма практиката ти?

Около 1700 са здравно осигурените.

Имайки предвид работата на НЗОК, мислиш ли, че е назрял момента за ревизия на сегашната здравно-осигурителна система?

Да. Смятам, че вече е настъпил момента за промяна в здравноосигурителния модел в България. Достатъчно време българският данъкоплатец търпи сегашната система, без да знае за какво се използват платените от него пари за здраве.
Отдавна трябваше здравните вноски да бъдат на принципа на пакети. Всеки, който закупува определен пакет от здравноосигурителната компания, да бъде сигурен, че за обема услуги, за които е заплатил, средствата са налични.
Сега ситуацията е всеки от нас да плаща съобразно доходите си, като тези пари потъват в общия чувал. Най-често става така, че точно, когато ти потрябва да ползваш заплатена предварително услуга, в чувала пари няма. Мисля, че това трябва да се промени.

Какво разбираш под добра терапия?

Има една приказка, че "най-добър е последният лекар"...т.е. който ти е помогнал и не се налага да търсиш друг. Старая се винаги да съм последният лекар. Това, обаче, е невъзможно без правилните медикаменти. А правилните, добрите медикаменти най-често са оригиналните. За щастие в последните години те почти изравниха цените си с генеричните и станаха еднакво достъпни.

Някакъв пример?

Разбира се, примери колкото искаш. Преди време лечение с добър антибиотик струваше средно 40-50 лева, а сега е около 15-20.
Когато изпиша лекарства, на които имам доверие и са достъпни, пациентите идват на преглед чак след три месеца. През този период от време те са добре лекувани и не се налага да се срещаме.

А как се срещна с медицината?

Срещата ни се осъществи през осемдесетте...Още в местната  гимназия (П. К. Яворов) проявявах  интерес към естествените науки. Завърших със златен медал...
Участвувах в кръжока по биология. В 11-ти клас се явих на републиканския кръг от Олимпиадата по биология и въпреки високата оценка която получих, реших да се ява на  изпитите  по химия и по биология.
Бракът с медицината бе през 1992 година в София, тогава се дипломирах, а през 1999-та взех специалност вътрешни болести.

Говори се, че си италиански възпитаник?

Чак пък възпитаник...по-скоро се кръстосаха пътищата - от една страна на интересите ми към метаболитни и костни заболявания, а от друга на възможността да специализирам в Италия.



Как започна италианската връзка?

През 1996 година подадох документи за стипендия в Университета в Триест . Стипендиите се отпускаха за държавите от така наречената зона Alpe –Adria (алпийско-адриатическото географско понятие,  исторически погледнато земите от стария Рим  до Босфора). В този Университет мой наставник бе професор Луиджи Моро. Той се оказа невероятна личност - специализирал в САЩ, човек с широко отворени обятия за хора от другия свят. Оказа се, че аз като представител на поколението, израснало от другата страна на желязната завеса, съм интересен за него.
В Университета специализационната ми програмата беше доста натоварена. Професор Моро изнасяше и лекции на студентите, като много често му подреждах диапозитивите до късно вечерта.
Провеждахме и научно-изследователска дейност - предимно опити с мишки, с цел проследяване влиянието на някои медикаменти върху костният метаболизъм).
Определени дни пътувахме до болницата в град Гориция, където професор Моро завежда центъра по метаболитни и костни заболявания.

Кое беше най-ценното от това обучение?

Всичко. Най-вече пазарното мислене и поведение на лекарите в западната медицина. Понятията честност и почтеност в една много деликатна сфера на обществения живот, каквато е сферата на здравеопазването. Определянето на твоята позиция  между Хипократовата клетва и собствената ти изгода. Всъщност, тези неща никъде не се преподават и когато човек навлиза в нова област е много
важно кой ти е учителя. Защото често се оказва, че на каквото са те учили, това и прилагаш по-късно в практиката.
В Триест научих неща, които започнаха да се прилагат в България едва през последните години. Запознах се с техниката за поставяне на диагноза при заболяването остеопороза - ренгеновите DEXA апарати,  приложението на биохимичните маркери за костен търновър при проследяването на терапията.
Когато се завърнах в България през 1999 година тези неща бяха непознати и никой не мислеше да ги прилага в практиката. Тогава за държавата на преден план имаше други приоритети. Започна се здравната реформа и водовъртежът на събитията ме завъртя. Набързо станах частник и собственик на фирма. И когато поработих една година, осъзнах колко е объркан икономическият и политически живот в България. Но нямаше накъде - имах фирма за медицинска помощ и тази фирма трябваше или да се развива, или да фалира...Такива са законите на пазарната икономика, макар и в български условия.
Бавно и постепенно развивах  своята практика, използувайки всичко на което бях научен. Бавно и постепенно инвестирах всеки спечелен лев и през 2008 година вече имах  инсталиран свой ренгенов дензитометър на GE - "Lunar Prodigy" и ултразвуков дензитометър GE - "Achilles Expres". Вече разполагам с  медицинска техника, с която  доста болници не могат да се похвалят. С лаборатория Виталаб започнахме да изследваме биохимичните маркери за костен търновер и вече можем да твърдим, че в град Петрич по отношение на заболяването остеопороза се прави всичко, което го има в съвременните европейски центрове. Не е малко, нали ?



А какво правиш, когато не си с бяла престилка?

Най-голямото ми хоби е туризмът. Още като студент се запалих, бях член на туристическия клуб в Медицинска академия и дори с клуба посетихме Кавказ. За там ако ме караш да ти разказвам, по-добре започни ново интервю... Друг свят, други хора, друга планета, ако щеш.
В България нямам непозната планина, а Пирин и Беласица са ми като роднини. Все пак тук мина детството ми и е логично да познавам едва ли не всяко дърво в района. В масивите над Петрич има уникална кестенова гора, която може да те накара да се влюбиш в нея. А и кестените са наистина вкусни.
При престоя ми в Италия се запознах и с Алпите. Туризмът там е по-различен, по подреден, предвидим, цивилизован. Няма я нашата разхвърляност в пейзажа.
В Италия се запалих отново и по колоезденето. Вземахме си велосипеди под наем и обикаляхме доста. Там има и условия за това - може да не си най-добрия карач, но няма как да се пребиеш, или да те направят на лютеница. Щом се върнах в България и се замислих за колоездене, не ми трябваше много време да се разколебая. Основният ми проблем обаче, е липсата на време.
Друго любимо занимание ми е пейнтинг§декорейтинг - сам си направих всичките ремонти, че и на другите помагам. Не прекалявам, разбира се.
Боди билдингът го правя по земеделските земи на многото си приятели
Ако след всичко това остане време, играя тенис и футбол с приятели.
По заведения много-много не се задържам.

Как искаш да приключим този разговор?

Желая на колегите да са упорити в работата и честни с пациентите. Да не забравят, че пациентите са им капитала и ако не се грижат добре за тях, ще ги изгубят.  И  да не губят вяра в по-доброто бъдеще.

А на себе си мога да пожелая здраве и естествено - късмет...




9.2011