"А сега, уважаеми зрители, бих искал да ви представя новата фейсбук-звезда, избраната за Абитуриентка на годината - Деси Чушевааа...".

Ако бях телевизионен водещ и играех в безкрайния турско-бразилско-руски сериал на нашите телевизии, със сигурност щях да започна запознанството ви с Деси по този начин. За щастие не съм и за дваж по-голямо щастие, и Деси не е.

Какво е Деси?

Чаровно 18-годишно момиче от град Рила.
Абитуриент (в думите с латински произход няма женски род) от Математическа гимназия, Благоевград.
Жизнен, амбициозен, перфекционистки ориентиран кандидат-студент във ВИАС, София.
Има и още, но нека не си саморазвалям интервюто с припряност и да ѝ дам думата...




Вземам думата - и без това идвам от поредното интервю, този път за бТВ.

Охо, продължаваш да консумираш своите 15 минути слава.

С пълна сила!

Сега, като те кача в Туршията, ще дръпнеш наобратно. Не моем се мерим с Телевизиите...

Бъди оптимист, като мен.

Ще.
И докато не ме е напуснало това чувство, бързам да си задам въпросите.
Кой те вкара в този турски сериал?

Най-смешното е, че не знам. Една сутрин мама ме събуди с изречението "добро утро, абитуриент на годината"!
Така и не разбрах кой и как ме е избирал, да не говорим, че никой не ми е почукал на вратата, за да ми даде лента, кристална купа и чек за десетки лева.

Това с чека радва.
И к'во - събуждаш се, отчупваш двата гурела и та-дааа!

Нещо такова. След това започнаха поканите за интервюта - телевизии, вестници, Хипертуршии...

Последните не ги знам :-)
Уточнявам за читателите, че поканих Деси, защото:
 - много ми хареса (признах си)
 - надуших свежия зеленчук (и не сгреших)
 - исках да я извадя от ТВ-ширпотребата и да я видя без фон дьо туелв (и успях)
С така насъбраната база-данни, споделям разговора ни.

Да знаеш, че Деси чу всичко това.

Това беше целта.
Верно са ти сложили Дьо Туелв, вместо Дьо Тен. Привлича ли те живот под прожекторите?

Твърдо нье!
Винаги съм била нещо като черна овчица в класа и сред приятелите си. Обичам щуротиите, спонтанните неща, да се държа естествено. Някакси не се виждам в ролята на "звезда", обляна от изкуствената светлина на нарцисизма.

Бря! Това изречение ще ти го заема.
Колкото до горния ми въпрос, мисля че всичко тръгна от една анархична група във Фейсбук. Покрай глупостите, с които заливат Нета, извадиха на показ младо момиче със стилна и семпла фолклорно-абитуриентска рокля, с пафти.

Да, една от снимките ми за бала.

И след това започнаха коментарите (за щастие, всичките позитивни) как това е добър пример срещу масовата кифлизация на подрастващите (и не само) и как такива примери са надеждата за спасение на българщината.

Може би са прави?

Може би... не знам докога и как ще я има тази нация, но знам, че това е начина - без гръмки фрази, триметрови байряци, сидеро-барековизация и националнофронтови изхвърляния. Обличайки се по този начин, ти удари в земята целия т. нар. националистически сектор. Затова и хората те харесаха.

Не съм сигурна, че това са били мотивите ми - просто идеята ми допадна.

Просто без да искаш показа на целия ни кух политически и "хай-лайф" "елит" (тази дума е за тройни кавички), че семплото и безкористно поведение винаги е печелившо. Или поне аз така го тълкувам.

За това съм съгласна. В класа ми картинката е като по улиците - кифли, гевреци, въздух под налягане. Имам съученици(чки), с които не съм си казала една дума от началото на годината. Културни различия.

Свиквай - мнозинство са.
В началото е малко демотивиращо, но за тази цел Парето се е изказал изключително вярно.

Не се познаваме лично, но съм чувала :-)
Извън шегата, в момента се уча да не обръщам внимание на хорската простотия и лошите страни на вида ни. Радват ме добродетелите, малките неща, които правят хората големи. Още съм малка, но съм убедена, че това е начина.

Добре се ориентираш. Споделям позицията ти. Ще си поудариш главата тук-там, ще видиш, че боли и все ще нацелиш правилната посока.
Като казах посока, дай да ти направим една артистична хронология - все пак танците те направиха известна.

Да, ако не бяха народните танци, сигурно нямаше да си сложа пафти на роклята.
Танцувам още от детската градина. Там започнах със спортни танци и след като си самоподстригах косата с една ножица, започнаха да ми дават и мъжките роли.
В първи клас стартирах с модерния балет. Всъщност, той е истинската ми тръпка и досега. Мога да се похваля, че съм и един от ръководителите на трупата.



За протокола уточнявам, че става въпрос за Балет Дъга към Младежки дом, Благоевград.

Народните танци се появиха преди няколко години в родния ми град Рила. Съставът се казва Рилски ритми и е много забавно. Явно сме добри, защото ни канят по конкурси, събори, вкл. и в чужбина.

Радвам се, че очевидно интересът към тези "дисциплини" продължава да е голям. Признавам, че освен четирите хорА, които знам, тази част никога не ми е била особено интересна.

Радвай се, че и толкова знаеш... Много хора и правото го бъркат. Танцовите състави и различните фестивали, които се провеждат, са още една от формите, които съхраняват идентичността на така наречената ни нация. Българщината си я носим българите, няма кой друг.

Да, а тъжното е, че чужденците ни дават пари, за да я запазим. Парадокс е, че всички европейски културни програми се финансират с тази цел - да се запази по региони идентичността на дадено население.
Няма да те вкарвам в геополитика, но ще те попитам дали гласувахте - ти и съучениците ти.

За съжаление, евроизборите съвпаднаха с деня на абитуриентската ни и цялата залисия около изпращания и т.н. Това беше първата ми възможност да гласувам. Честно казано, не съм сигурна, че съм направила кой знае каква грешка, защото така и не знаех за кой да гласувам.

Знаеш ли, въпреки желанието ми да ти противореча, ще призная - права си. Но само малко...
Права си, защото ако не се вълнуваш от политика и няма кой да ти помогне в ориентацията, няма как да вземеш и правилното решение.
Не си права, защото като пълнолетен член на това общество, би трябвало да знаеш поне кои са лошите, а ако не знаеш, да попиташ. Така, по принципа на изключването, бързо ще стигнеш до твоя фаворит.

Следващия път ще те попитам...

Надявам се да е много скоро, още наесен.
Всичките ти съученици и приятели ли разсъждават така?

Боя се, че да.
Или пък имат изградена погрешна визия за партиите, повлияна от изказванията на някои медийни "герои".

Помниш ли какво ми каза в началото - "Бъди оптимист, като мен".
Сега ще ти го върна - и ти бъди!
Събитията през последната година (на Протеста) промениха много неща в мисленето на хората. Лошите станаха още по-лоши, но и по-разпознаваеми. Хубавите неща ще се случват бавно, но твоето поколение ще има шанса да участва в тях. Просто не го пропускайте.

Добре, тате...

Знаеш ли, като го каза това, се сетих за онзи виц, в който един чичка искал да прави секс с ученичка и ѝ купил близалка. Тя я изблизала еротично пред него, а човекът ѝ купил втора. И втората била изблизана, а мъжът купил трета... Тогава ученичката казала "Абе, пич, ти докато ме н****ш, ще хвана захарна болест"!

:-) Не те виждам в тази роля.

Как се виждаш след години?

В България, много пътуваща, успял архитект с красиви и интересни сгради по цял свят.

А съучениците ти?

Половината отсега искат да изчезнат зад граница. Голяма част ще успеят.
За другата половина не смея да гадая - ако нещата не започнат да се променят към по-добро, сигурно с подобна съдба.

Мислиш ли се за лузър, ако останеш да учиш в България?

В никакъв случай!
Образованието днес е в голяма степен и самообразование. Ако човек иска да е близо до семейството и приятелите си, или просто няма финансовата възможност да учи в чужбина, оставайки тук също може да получи добра подготовка. Учи ли ти се, ще се научиш. Четене, ровене в интернет, "крадене" на занаят от по-напредналите... - винаги има как! 

Мислим в една посока. И аз съм на мнение, че не учебното заведение, а учещият се е в центъра на успеха. Стига да иска.
Знаеш ли за традицията да оприличавам събеседниците си със зеленчуци?

При мен няма да ти е трудно - с тази фамилия...

Деси Чушева най-вероятно би се определила като чушка?

При това червена!
Фамилията идва от прадядо ми, който е спасявал едно птиче, което пък се е разлетяло из една черква и все такива весели неща.

Семейството май е силен фактор при теб.

Най-силният!
Разбирам се страхотно с родителите си, обичам ги и дори по-често предпочитам да съм с тях, отколкото с разни компании. Може и да е от възрастта ми, но мисля, че имам страхотно семейство.

Имаш и страхотен дух, Деси. Пожелавам ти да го запазиш и да не позволиш на това, от което сме направени и това, което правим, да ти го отнеме.


6.2014.