Сетих се за романа (и филма) на Антон Дончев покрай всички събития, разочарования и емоции от последната една година. Дали защото закръгляме годишнина от началото на Протеста, или просто съвпадение със зачестили форумни разтеглилокуми, но все по-често се сещам за това заглавие.
С голяма доза изненада открих и продължавам да се изненадвам, колко странни и на моменти дебилни реакции могат да проявяват (уж) зрели хора, тежащи на работните си места и обществени позиции.

Представете си, че честолюбието и самозабравата на каПутин не намерят покой, и от утре се окажем в ситуацията на гражданска война. Левите, мафията, т. нар. националисти и всички възможни руски хрантутници ще заемат позицията за България вън от НАТО, ЕС и въобще цивилизования свят. По примера на престъпника Живков, ще искат гравитацията да дърпа на изток, по-близо до Метрополията Русия, а колонията България отново да сведе главица пред "братята" руси.
Интелигенцията, демократите и трезвомислещите граждани, логично ще се опитат да защитят това, за което са се борили и мечтали. Тъй като грубата сила няма да е на тяхна страна, ще потърсят помощта на западноевропейските държави и структурите на НАТО и ЕС.
Всяка от двете страни ще има своите опорни точки и своята истина...

КЪДЕ Е РАЗЛИКАТА?

Тъй като живеем в дуалистичен свят, нормално е истината да е най-често по средата. Когато си човек, обаче, даже и средата е много относително понятие - всеки дърпа към своята си среда... Затова умните хора са изобретили помощни средства, с които по-лесно да се определят ценностите. Едно от най-популярните такива средства е Библията (бройте и Корана, и останалите свещени книги). Идеята е да се даде константно определение на категориите ДОБРО/ЗЛО, ПРАВЕДНО/ГРЕШНО и т.н. човешки измишльотини. Интересното е, че макар и създадени в различните краища на света, общото в тези книги е толкова много, че все едно ги е писал един "колектив". Това, впрочем, следва да ни замисли, а не да ни страхува... :-)

Та, яхвам набор от послания и категории, вписани в тези мъдри книги, и започвам да анализирам времето разделно, както и причините, довели до тази ситуация.


УПРАВЛЕНИЕ НА СТРАНАТА

Тази част може да е скучна на по-големите, но малките трябва да знаят.
Скъпи деца, за да се занимаваш качествено с политика и да имаш наистина чисти помисли и желание да си полезен на народа си (и себе си), трябва да притежаваш истински букет от качества:
 - опит
 - мъдрост
 - смирение
 - знания
 - търпение
 - толерантност
 - ... (добавяйте позитиви на воля...)
Трябва и да си богат (не само духовно), за да не се полакомиш да крадеш от общото.
Задължително е да имаш съратници, които да носят поне част от споменатите качества, защото сам доникъде няма да я докараш.
Е, можете ли да посочите такъв човек в световната история, при това политик?
Дали защото не знам достатъчно, или защото просто няма такъв, но аз не се сещам.

Значи минаваме на План Б - компромисът.
Това е най-честия сценарий по всички световни ширини. Дали ще е продукт на конюнктура, или свободно и демократично избран, План Б е и най-реалистичен. Политиците обикновено НЕ притежават изброените по-горе качества, но пък са горди собственици на друга една особеност - искат да водят хорото. Правейки го, някои от тях затриват цели народи, а други ги създават - въпрос на късмет и география...

Къде сме ние спрямо План Б?
Уви, под кривата круша...

Или по-точно казано, под кривия сърп и ръждивия чук.
Още откакто са ни "освободили" от турско "робство", русите са ни сложили в графата Колония. За тях винаги сме били колониално владение - къде явно, къде не, но никога не са ни третирали като самостоятелна държава.  Мощни рублопотоци захранват т. нар. Пета колона, която през годините брани със зъби и нокти русофилството, създавайки русофобството, за да има "враг", срещу който да се бори...

Дотук - нищо нелогично. Просто една Велика сила, опитваща се да увеличи сферите на влияние в конкуренция с другите Велики сили. А те са, най-общо казано, Западна Европа и САЩ. Също инвестиращи в свои Пети колони, също опитвайки се да придърпат кокала към себе си.
Много злини сме видяли от факта, че сме между чука и наковалнята, но толкова, колкото са дошли от изток, май никой друг не може да ни осигури! Пролетарското движение, окупацията от 1944-та, целият СОЦ-период и пост-СОЦ-идиотията на подарената "демокрация"... та чак до гротеската Орешарски - все удари по главите ни, от които цицината е най-малкия проблем. До ден днешен (с мааалко изключение за периода Костов) страната ни се управлява от кадри на службите и техни добре платени марионетки, които успяха да окрадат почти всичко налично, а след като попривърши, се захванаха с еврофондовете. Отделно, в геополитически план, продължаваме да сме троянски кон на Русия в Европейския съюз и НАТО, където ни допуснаха само и само за да ни държат изкъсо.

Не, не съм се отклонил - все пак пиша това за по-малките.
За по-големите е отново въпроса - КЪДЕ Е РАЗЛИКАТА?
Къде и кой е критерия, по който човек да се ориентира кое е по-добре за него, за нас, за държавата?
На изток, или на запад да гледаме, когато учим децата си как да играят на играта Живот?

Отговорът (поне за мен) е много прост и символичен - просто следвам Слънцето!
Изгрява от изток, върви и залязва на запад... такава е и миграционната посока в развитието на човечеството. Култура, изкуство, ценностна система, технологии... всичко, което ни движи напред (и ще ни погуби, разбира се), е създадено при това движене от изток на запад. Начинът, по който изглеждат съвременното ни общество и цивилизация, са продукт на западноевропейското развитие. Откакто презреният капитализъм отприщи АЗ-ът на материалното, за 100-200 години човечеството дръпна с темпове, невиждани в досегашното му развитие.

Преведено на български, в горния абзац се опитвам да кажа, че уважавам непокорството на Изтока, мъдростта на умерените ширини и практичността и традициите на Запада. Следвайки движението на слънцето, метафорично се движим в правилната посока. По пътя си събираме всичко полезно, учим се да страним от всичко вредно и в крайна сметка, малко преди залеза, можем да поемем дълбоко въздух и свободно за изразим позицията си. Без цензура.

И още един превод - за идеологично най-закъсалите, които по някаква случайност са стигнали до тази част на текста:

аз, семейството ми, приятелите и познатите ми, повечето нормални хора, с които контактувам.... всички ние искаме и се стремим да живеем в духа на западноевропейската цивилизация. Не желаем повече експерименти, криви идеологии и самозабравили се "лидери". Имаме не един все още живи примери (Русия, Северна Корея), как тези режими НЕ РАБОТЯТ за хората. Работят (при това временно) САМО за шепа приближени на вожда. 
Именно следването на западноевропейските ценности ни кара все още да търпим идиотията на настоящата управляваща клика, но и  това търпение скоро ще се изчерпи! 
И ще дойде време за Време разделно...



ДА ЖИВЕЕ МЕЖДУНАРОДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ

Скоро четох статия на Иво Беров, зад която заставам с всички стиснати палци и телесни придатъци. Макар, че авторът е предубеден и взема страна, истините и болезнените факти са безспорни.
Как това рефлектира върху нас?
 - създаване през последните няколко СОЦ-десетилетия компактна и мозъчно промита група от хора, вярваща във величието на СССР и "справедливата" идея на "равенството"
 - стимулиране на шуробаджанащината, измекярството, двойните стандарти, овчедушието
 - унищожаване (физическо) на интелигенция и предприемачество, които обикновено са двигател на всяка една общност от хора
 - умишлено идиотизиране на населението и "закрепостяване" на големи групи хора към местни "феодални" финансови структури
 - замяна на репресивния ДС-апарат с мутреещи спортисти, които срещу прилично заплащане държат обществото в шаш и паника, особено що се отнася до защита на гражданството и елементарните му права
 - създаване на държава на мафията, в която всичко и всички се контролират от малка група олигарси

Тук спокойно можете да кажете, че и на запад е така, и в известна степен ще сте прави.
Да, корпорациите дърпат конците на много хора и институции.
Да, идиотизирането и там е в действие.
Да, Големият брат напира да влезе в къщата на всеки и да се намеси в живота му...

Но!
В тези общества има алтернативи, мисъл, стратегии и държавни политики.
Към какво ли?
Към това, щото жителите им да могат да живеят спокойни за утре-то си!
Защото, когато всеки си знае мястото и получава според възможностите си, нещата някакси се нареждат. И това някакси не е паднало от небето, а е продукт на многовековен опит.


УКРАЙНА, КАТО ЧАСТ ОТ МЕЖДУНАРОДНОТО ПОЛОЖЕНИЕ

Скъпи заблудени русофили, американофоби, европомразци и клети малки параноици. След като не приемате фактите около откритата руска агресия, поне малко се поровете в историята. Поровете се, за да разберете, че Украйна е държава, по-стара от Русия. Че 50-те ѝ милиона жители са го яли многократно по-голям от нас, що се отнася да "братята руси". Че имат толкова много да мъстят, та по-добре да не ви се налага да си го представяте... И въпреки това, единственото, което търсят е независимост!
Представихте ли си го?
Не, не ви вярвам...

Разбира се, че има геополитически интереси на Запада, които не се нравят на каПутин и поддържащите го милиардери. Но покрай цялата пукотевица в ситуацията, има и национален интерес на украинците. И според всички анкети, на които може да се вярва, този интерес не клони към Русия! Логично, клони към по-прогресивното... кое е то, оставям сами да си отговорите.

ЗАЩО ГОВОРЯ НЕЩА, КОИТО И БАБА ВИ ЗНАЕ?

Защото в последната една година се оказа, че баба ни може и да ги знае, но мнозина от нас не...
Непростимо е в 21-ви век и при цялата достъпна информираност, да има хора, за които да назначиш топ-бушон за шеф на ДАНС е нещо нормално.
Тъжно е в 21-ви век и при цялата налична история на Прехода, да има хора, за които БСП е социална партия, а Сидеров и Бареков синове на "Клета Майка България".
Безумно е в 21-ви век и при всички явни злини от неучастието в избори, да има хора, за които да отидеш и да дадеш гласа си е загуба на време.
Скандално е в 21-ви век и при всички опции за пътуване, да има хора, за които "от Витоша по-високо нема"...

Мога още много да си играя с думите, но уви - не мога да променя фактите.
Всъщност, опитвам се - като споделям със себе си и приятелите си тънката, но здрава нишка на мисловните си напъни... Нишка, с която след това плета топло одеало, с което да мога да се завия в случай, че отново настъпи дълга политическа зима.
А колкото до времето, дали е разделно или не, зависи от нас самите.
И знаете ли - прави ми впечатление, че каквото и да говорят, накрая и най-устатите русофили отлитат за запад!




П.П.
Не вярвам утре да има гражданска война.
Колкото и малко да са останалите трезвомислещи, не вярвам да го допуснат.
Лошото е, че не вярвам и нещо да се промени в главите на най-озъбените и нямащи какво да губят маргинали. Да, не можеш да изгубиш нещо, което нямаш...
Скоро ми припомниха една стара перефраза, че човек се учи, докато е прост.
Уви, скоро няма да се научим... но, поне можем да опитваме.


6.2014