50
За този текст бих могъл спокойно да използвам и 1л. ед.ч., но някакси "по-глобално" ще е, ако вкарам и статисти в повествованието. А то (повествованието) е толкова банално - ежедневности, наречени от по-чувствителните жизнени потребности.
Да, иронизирам мечтателите сред аудиторията, но го правя с най-добри чувства!
Тези от тях, които ме познават знаят, че не лъжа.
За какво е пушилката?
Вечната тема за любовта и нейното развитие.
Дали е развитие бракът и като цяло семейството?
Трябва ли да се бие тревожно камбаната, че сичкуту уженину съ ръзвеждъ?
Те такива работи...
За любовта вече съм словоблудствал.
За брак и семейство почти.
Дай ся да поразчепкаме УВО-то...
По-малките сигурно не знаят, но едно време, когато мъжете ходеха в казарма, всички мечтаеха за момента на уволнението. Този бленуван миг с нежна абревиатура УВО, който правеше от войника човек, а от човека гражданин на НРБ.
Та, хванах се аз за тази метафора, за да опитам да обяздя промъкващата се сред населението тревожност, че "семействата много почнали да се развеждат".
Ни съ, бе!
Ни съ!
Ни съ ръзвеждът, просто хората вече са свободни... или поне така си мислят.
Ако погледнем назад в годините, никъде и по никое време няма да намерим по-освободени и с възможности снабдени мъже и жени!
Няма по-толерантна и даваща право даправишкаквотосиискаш действителност от днешната!
Кеф ти ранен брак, кеф ти късен.
Искаш класическо семейство, или пък просто живот на семейни начала.
Пазиш целомъдрие и развяваш девствен чаршаф, или клецаш от врата на врата, докато те отнесе сифилисът...
Свобода!
Равенство!
Толерантност!
Не, не сме на митинг на БСП... за връзките си говорим.
СВОБОДА
Логично, на запад са по-напреднали с този мат'рял, защото там и свободата е по-отдавнашно понятие, а и сексуалната революция се е вихрела, докато тук зомбирани трудещи се са редили клечките на СОЦ-мравуняка. Не случайно онова, което бабите и дядовците ни са мислели за оргазъм, се оказало... астма. Буквално.
Свободата у нас дойде с асистирана репродукция, на патерица и подарена от "Големият съветски брат". И то не поради еволюционни причини, а просто защото идиотщината, наречена СОЦ, безславно фалира.
В резултат получихме правото да носим джинси, да пускаме дълги коси и да слушаме западна музика. С времето получихме всички останали права и през годините хората се научиха, че могат да живеят по друг образец. Истински.
Не го наричам западен, защотото не е. Той е просто човешки.
Човешко е и желанието да бъдеш свободен.
А свободата има много измерения, едно от които е да си тръгнеш, когато разбереш, че връзката ти вече не е градивна, а градинска.
Примери?
Колко щеш.
РАВЕНСТВО
Нали не очаквате стотици страници с текст, в които описвам хиляди съдби на милионите двойки, плъзнали по милиардната история на планетата ни...?
Те са навсякъде около нас, в офиса, апартамента на съседите, та дори и в леглото ни.
Супер се кефя на двойки, които се обичат, разбират и знам, че такива хора ще се държат за ръцете дори и когато са на 80!
Обаче това са бели лястовици на фона на черното ято. Късмет, съдба, воля на Вселената - както и да го наречете, това си е джакпот. Затова и няма да ги закачам.
Закачам се с храбрите черноризци, дръзнали в новоосъзнатата си свобода да потърсят себе си, а не компромиса. Те са главните герои на мисълта ми днес.
Всъщност, това е и отговора на незададения въпрос - ЗАЩО ДНЕС ДВОЙКИТЕ СЕ РАЗДЕЛЯТ ПОВЕЧЕ И РАЗВОДИТЕ СА ПО-ЧЕСТИ?
Защото днес хората са по-свободни!
Могат да се движат свободно, да работят свободно, да мислят и плануват свободно.
Да се виждат с когото си поискат, да му правят/раждат деца, да ги отглеждат заедно или поединично.
ТОЛЕРАНТНОСТ
Деца ли казах?
Това е думата, която стартира най-важното изискване.
Може да не се понасяте, може да не може да го/я гледате, може всичко..., но има ли дете/ца, ЕГО-то и АЗ-ът отстъпват на нещо друго.
Дали ще го наречем толерантност или просто смирение, тезата ми е, че НА ПЪРВО МЯСТО ТРЯБВА ДА ЗАЧЕТЕМ ИНТЕРЕСА НА ДЕТЕТО!
Какъв е той:
- да бъде обичано
- да расте в нормална обстановка
- да се развива в среда на цивилизoвано и добронамерено съжителство
- да черпи примери на човечност, изграждащи го като уравновесен и позитивно гледащ на живота индивид
- добавете си още...
Е, какво - толкова много ли се иска от нас?
Дали пък не можем да се напънем малко, да излезем от собствените си бесове и да се погледнем отстрани?
И това, което виждаме - дали се връзва с изброеното по-горе?
Кога ли ще разберем, че АЗ-ът и ЕГО-то са две различни неща, и че осъзнатият АЗ в комбинация с думата ТОЛЕРАНТНОСТ, може да направи чудеса от храброст, докато криворазбраното ЕГО дори и само е достатъчно, за да прати поредната жертва на поредния провален брак в интернат, затвор, а защо не и на бесилото (метафора)...
Изберете си.
"А каква ще е цената?", ще попитате.
"Усмивката на лицето на детето ви", ще отговоря.
Дали ще сте под един покрив, с ново семейство, с нови деца дори (ваши, чужди, от друг човек), важното е тази усмивка да не слиза от лицето му.
А за това не са отговорни Папата или Главния мюфтия!
Отговорни сме ние, дето сме го правили.
Да, има и "ПЛАН Б".
Това е, когато насреща си нямате човек (изповядващ горното), а упоен от маниите и параноята индивид, лишен от трезва преценка за ситуацията. Да, звучи сериозно, но понеже и институциите отдавна не се грижат за подобна популация съграждани, те са по улиците, т.е. сред нас. Следователно шансът да попаднете в подобна ситуация не е никак малък (около 33% от българите имат изявени психо-проблеми, статистика). В тези случаи интересите на детето са уж водещи, но по-водещи са жаждата за иазнезнамкакво си...
Тъжна история.
Затова пък сме хора - дори и в тъжните истории да намираме светли нотки и да ги използваме, за да я докараме до мажорно звучащ акорд.
Каква реторика, а... ;-)
Извън шегата, наистина ги мисля тези работи. А с помощта на доминантите, изброени по-горе за интереса на детето, мисля че не е невъзможно (виж по-долу РЕЦЕПТИ ЗА ЩАСТЛИВО ДЕТЕ).
Има дори "ПЛАН C".
Предполагам това е ситуацията, в която всичко е толкова разрушено, че дори не е останала здрава тухла, от която да започнеш наново. Такива хора не познавам, та в случая ще оставя на друг да си цапа ръцете...
Щом ги пиша тези неща, ясно е какво съм си избрал.
Какво ще си изберете вие - това си е ваша работа.
Дали сте/сме направили правилния избор - времето ще покаже.
Важното е да спим спокойно, да има на кого да даваме пример и да не губим... КАКВО?
Точно така - БЛЯСЪКА В ОЧИТЕ! НЕГОВИТЕ!
2.2015
Да, иронизирам мечтателите сред аудиторията, но го правя с най-добри чувства!
Тези от тях, които ме познават знаят, че не лъжа.
За какво е пушилката?
Вечната тема за любовта и нейното развитие.
Дали е развитие бракът и като цяло семейството?
Трябва ли да се бие тревожно камбаната, че сичкуту уженину съ ръзвеждъ?
Те такива работи...
За любовта вече съм словоблудствал.
За брак и семейство почти.
Дай ся да поразчепкаме УВО-то...
По-малките сигурно не знаят, но едно време, когато мъжете ходеха в казарма, всички мечтаеха за момента на уволнението. Този бленуван миг с нежна абревиатура УВО, който правеше от войника човек, а от човека гражданин на НРБ.
Та, хванах се аз за тази метафора, за да опитам да обяздя промъкващата се сред населението тревожност, че "семействата много почнали да се развеждат".
Ни съ, бе!
Ни съ!
Ни съ ръзвеждът, просто хората вече са свободни... или поне така си мислят.
Ако погледнем назад в годините, никъде и по никое време няма да намерим по-освободени и с възможности снабдени мъже и жени!
Няма по-толерантна и даваща право даправишкаквотосиискаш действителност от днешната!
Кеф ти ранен брак, кеф ти късен.
Искаш класическо семейство, или пък просто живот на семейни начала.
Пазиш целомъдрие и развяваш девствен чаршаф, или клецаш от врата на врата, докато те отнесе сифилисът...
Свобода!
Равенство!
Толерантност!
Не, не сме на митинг на БСП... за връзките си говорим.
СВОБОДА
Логично, на запад са по-напреднали с този мат'рял, защото там и свободата е по-отдавнашно понятие, а и сексуалната революция се е вихрела, докато тук зомбирани трудещи се са редили клечките на СОЦ-мравуняка. Не случайно онова, което бабите и дядовците ни са мислели за оргазъм, се оказало... астма. Буквално.
Свободата у нас дойде с асистирана репродукция, на патерица и подарена от "Големият съветски брат". И то не поради еволюционни причини, а просто защото идиотщината, наречена СОЦ, безславно фалира.
В резултат получихме правото да носим джинси, да пускаме дълги коси и да слушаме западна музика. С времето получихме всички останали права и през годините хората се научиха, че могат да живеят по друг образец. Истински.
Не го наричам западен, защотото не е. Той е просто човешки.
Човешко е и желанието да бъдеш свободен.
А свободата има много измерения, едно от които е да си тръгнеш, когато разбереш, че връзката ти вече не е градивна, а градинска.
Примери?
Колко щеш.
РАВЕНСТВО
Нали не очаквате стотици страници с текст, в които описвам хиляди съдби на милионите двойки, плъзнали по милиардната история на планетата ни...?
Те са навсякъде около нас, в офиса, апартамента на съседите, та дори и в леглото ни.
Супер се кефя на двойки, които се обичат, разбират и знам, че такива хора ще се държат за ръцете дори и когато са на 80!
Обаче това са бели лястовици на фона на черното ято. Късмет, съдба, воля на Вселената - както и да го наречете, това си е джакпот. Затова и няма да ги закачам.
Закачам се с храбрите черноризци, дръзнали в новоосъзнатата си свобода да потърсят себе си, а не компромиса. Те са главните герои на мисълта ми днес.
Всъщност, това е и отговора на незададения въпрос - ЗАЩО ДНЕС ДВОЙКИТЕ СЕ РАЗДЕЛЯТ ПОВЕЧЕ И РАЗВОДИТЕ СА ПО-ЧЕСТИ?
Защото днес хората са по-свободни!
Могат да се движат свободно, да работят свободно, да мислят и плануват свободно.
Да се виждат с когото си поискат, да му правят/раждат деца, да ги отглеждат заедно или поединично.
ТОЛЕРАНТНОСТ
Деца ли казах?
Това е думата, която стартира най-важното изискване.
Може да не се понасяте, може да не може да го/я гледате, може всичко..., но има ли дете/ца, ЕГО-то и АЗ-ът отстъпват на нещо друго.
Дали ще го наречем толерантност или просто смирение, тезата ми е, че НА ПЪРВО МЯСТО ТРЯБВА ДА ЗАЧЕТЕМ ИНТЕРЕСА НА ДЕТЕТО!
Какъв е той:
- да бъде обичано
- да расте в нормална обстановка
- да се развива в среда на цивилизoвано и добронамерено съжителство
- да черпи примери на човечност, изграждащи го като уравновесен и позитивно гледащ на живота индивид
- добавете си още...
Е, какво - толкова много ли се иска от нас?
Дали пък не можем да се напънем малко, да излезем от собствените си бесове и да се погледнем отстрани?
И това, което виждаме - дали се връзва с изброеното по-горе?
Кога ли ще разберем, че АЗ-ът и ЕГО-то са две различни неща, и че осъзнатият АЗ в комбинация с думата ТОЛЕРАНТНОСТ, може да направи чудеса от храброст, докато криворазбраното ЕГО дори и само е достатъчно, за да прати поредната жертва на поредния провален брак в интернат, затвор, а защо не и на бесилото (метафора)...
Изберете си.
"А каква ще е цената?", ще попитате.
"Усмивката на лицето на детето ви", ще отговоря.
Дали ще сте под един покрив, с ново семейство, с нови деца дори (ваши, чужди, от друг човек), важното е тази усмивка да не слиза от лицето му.
А за това не са отговорни Папата или Главния мюфтия!
Отговорни сме ние, дето сме го правили.
Да, има и "ПЛАН Б".
Това е, когато насреща си нямате човек (изповядващ горното), а упоен от маниите и параноята индивид, лишен от трезва преценка за ситуацията. Да, звучи сериозно, но понеже и институциите отдавна не се грижат за подобна популация съграждани, те са по улиците, т.е. сред нас. Следователно шансът да попаднете в подобна ситуация не е никак малък (около 33% от българите имат изявени психо-проблеми, статистика). В тези случаи интересите на детето са уж водещи, но по-водещи са жаждата за иазнезнамкакво си...
Тъжна история.
Затова пък сме хора - дори и в тъжните истории да намираме светли нотки и да ги използваме, за да я докараме до мажорно звучащ акорд.
Каква реторика, а... ;-)
Извън шегата, наистина ги мисля тези работи. А с помощта на доминантите, изброени по-горе за интереса на детето, мисля че не е невъзможно (виж по-долу РЕЦЕПТИ ЗА ЩАСТЛИВО ДЕТЕ).
Има дори "ПЛАН C".
Предполагам това е ситуацията, в която всичко е толкова разрушено, че дори не е останала здрава тухла, от която да започнеш наново. Такива хора не познавам, та в случая ще оставя на друг да си цапа ръцете...
РЕЦЕПТИ ЗА ЩАСТЛИВО ДЕТЕ
№1. ЕДИНИЯТ НЕ ПОНАСЯ ДРУГИЯТ
Честа ситуация, в която половинката не желае повече да дели брачното ложе и подпокривното пространство. Поради някаква причина (изгаснали чувства, нова връзка, физическа и душевна неприязън) не иска да има нищо повече с другата половина от семейството, която пък все още го/я обича.
НО ИМАТ ДЕТЕ/ДЕЦА!
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ
Прочита текста дотук и избира към коя група принадлежи. Задава си прост въпрос - ИСКАМ ЛИ ДЕТЕТО МИ ДА Е ЩАСТЛИВО или преди всичко ИСКАМ АЗ ДА СЪМ ЩАСТЛИВ/А?
Ако отговорът е първия, сядат с половинката, слагат си картите на масата и щом интересите на детето са водещи, решават как да продължат:
- заедно, но с пълна независимост един от друг (тип "съквартиранти")
- разделени, като детето се менка по адресите
- разведени (ако имат брак), със съответните последствия.
Очевидно е, че вариантът с двама родители е най-добър за детското щастие, но в случая това не е моя работа...
Ако отговорът е вторият (или преди всичко ИСКАМ АЗ ДА СЪМ ЩАСТЛИВ/А), тогава отново се прочита текста и се повтаря, докато не стигнете до идеята, че грешите... ;-)
№2. ДВАМАТА НЕ СЕ ПОНАСЯТ
№1. ЕДИНИЯТ НЕ ПОНАСЯ ДРУГИЯТ
Честа ситуация, в която половинката не желае повече да дели брачното ложе и подпокривното пространство. Поради някаква причина (изгаснали чувства, нова връзка, физическа и душевна неприязън) не иска да има нищо повече с другата половина от семейството, която пък все още го/я обича.
НО ИМАТ ДЕТЕ/ДЕЦА!
ПРЕДЛОЖЕНИЕ ЗА РЕШЕНИЕ
Прочита текста дотук и избира към коя група принадлежи. Задава си прост въпрос - ИСКАМ ЛИ ДЕТЕТО МИ ДА Е ЩАСТЛИВО или преди всичко ИСКАМ АЗ ДА СЪМ ЩАСТЛИВ/А?
Ако отговорът е първия, сядат с половинката, слагат си картите на масата и щом интересите на детето са водещи, решават как да продължат:
- заедно, но с пълна независимост един от друг (тип "съквартиранти")
- разделени, като детето се менка по адресите
- разведени (ако имат брак), със съответните последствия.
Очевидно е, че вариантът с двама родители е най-добър за детското щастие, но в случая това не е моя работа...
Ако отговорът е вторият (или преди всичко ИСКАМ АЗ ДА СЪМ ЩАСТЛИВ/А), тогава отново се прочита текста и се повтаря, докато не стигнете до идеята, че грешите... ;-)
№2. ДВАМАТА НЕ СЕ ПОНАСЯТ
Тук става по-трудно, но все още нещата са под контрол. Следвате процедурата с четенето от ПРИМЕР №1, като си задавате същите въпроси. Решенията са същите, просто по-трудно се стига до тях.
№3, №4, №5 и т.н.
В тези ситуации се намесват тъщи, свекърви, ревниви половинки от други връзки, полиция, Спешна помощ и дори свещеник... Какъвто и да е сценария обаче, винаги се спазва посочената в началото последователност и винаги се стига до въпроса ИСКАМ ЛИ ДЕТЕТО МИ ДА Е ЩАСТЛИВО?
И да знаете, че докато не отговорите с ДА, нямате място сред приятелите ми!
№3, №4, №5 и т.н.
В тези ситуации се намесват тъщи, свекърви, ревниви половинки от други връзки, полиция, Спешна помощ и дори свещеник... Какъвто и да е сценария обаче, винаги се спазва посочената в началото последователност и винаги се стига до въпроса ИСКАМ ЛИ ДЕТЕТО МИ ДА Е ЩАСТЛИВО?
И да знаете, че докато не отговорите с ДА, нямате място сред приятелите ми!
Какво ще си изберете вие - това си е ваша работа.
Дали сте/сме направили правилния избор - времето ще покаже.
Важното е да спим спокойно, да има на кого да даваме пример и да не губим... КАКВО?
Точно така - БЛЯСЪКА В ОЧИТЕ! НЕГОВИТЕ!
2.2015