Лято като лято - малко море, палатки, планинско колоездене и още нещо.
За пореден път установих, че родната ми Варна, благодарение на ТИМ и мафията, все повече заприличва на руска губерния.
За пореден път "пожелах" роднините на кмета Йорданов по повод инфраструктура и въобще.
За пореден път съжалих, че почти всички свестни хора напуснаха родния си град, а на тяхно място са дошли едни малки душици, жертви на кретенизацията на нацията.

"Защо така с лошо ли", ще попитате.

Защото ми "трябва" нещо негативно, за да има контраст за позитивното, което ме накара да напиша тези редове.
Освен това болестта Homo Idioticus е все по-широко разпространяваща се сред сапиенсите и те определено вървят към пълно заличаване.
Опитвам се да "бия камбаната" - все пак работя в здравеопазването...

Досега не бях ходил на този фестивал и единствената информация за Беглика ми беше от познати и интернет.
По принцип, в последните години започнах да избягвам големите тълпи и масовите прояви, защото хората, които ги посещават, все повече започват да приличат на ограбена откъм първите 10-15 години паплач.
Сигурно одъртявам...

Знаех, че зелено и еко-ориентирани  хора от всякаква възраст се събират и се обучават, работят, творят, веселят, танцуват, почиват, лентяйстват, обичат и все подобни позитиви.
Знаех, че две-три хиляди души в рамките на три дена доказват на планината и на себе си, че почивката може и да не е свързана с all inclusive, молове и "изискана" обстановка.
Знаех, че звездите в Родопите са толкова много и ярки, че водата в поточетата е толкова сладка и чиста, че палаткуването около язовира е така отпускащо и стресогонно.
Не знаех обаче, че е толкова яко да си част от всичко това, взето заедно!



Всичко за фестивала, организаторите му, целите и бъдещите планове можете да прочетете на отлично пипнатия сайт - излишно е да повтарям и преразказвам цялата информация.
Няколко дена след като се прибрах в София, все още не мога да се отърся от онова безвремие и спокойствие, което витаеше във въздуха на язовир Голям Беглик. Очевидно абстиненцията ме подгони още с влизането в свинската ни столица, защото още същата вечер бях готов да избягам обратно, или поне да се кача и да спя някъде на Витоша... Феновете, които бяха там, се оплакват от същата "болест" и форумите врят и кипят от подобни на моята тези. Очевидно, на всички много ни е харесало!
Това е и причината да се опитам с думи прости, да ви убедя колко полезно за рода человечески е да се подлага на такива емоции и при всяка възможност да си причинява големи количества от този пейнкилер...



По образование съм лекар и затова ще опиша  нозологичната единица (сиреч заболяването) Homo Idioticus както са ме учили.
Първо ще припомня ( вкл. и на себе си) някои от основните принципи в медицината, които древните са ни завещали, но ние често (умишлено) забравяме:

 - Primum non nocere! - Първо не вреди!
 - Medice, cura aegrotum, sed non morbum! - Лекарю, лекувай болния, а не болестта!
 - Medice, cura te ipsum! - Лекарю, лекувай себе си!
 - Optimum medicamentum quies est! - Най-доброто лекарство е почивката!


Определение

Homo Idioticus е заболяване, предаващо се по полов път. Заразяването става след правене на секс без предпазни мерки. В много държави го наричат бременност.
След раждането на плода, той е вече потенциален носител на заболяването, като дали то (заболяването) ще се развие или не, зависи изцяло от средата, първите седем години, а напоследък и от наличието на вредни фактори като компютри, мобилни телефони, интернет, молове, метросексуални общества и други.

Етиология и рискови фактори

Етиологията (причините за възникване на болестта) е основно в загубата на връзката човек - Природа, както и податливостта на Homo Sapiens към всякакви джаджи и хитринки, които да направят живота му по-лесен. "Тайната рецепта" как да не се пресоли маджата с джаджите е заложена във всеки от нас, но умението да я помним се губи лесно. Освен това къде по-лесно е да лежиш по гръб (или по корем) и само да натискаш копчетата на дистанционните, или дори по-лесно - да раздаваш гласови команди.
Скъсаната пъпна връв в двойката човек - Природа изиграва ролята не на позитивно ново начало, а на обречена драматична история с ънхепи енд.
Към рисковите фактори смело може да се прибави и наличието на малка група хора (често наричани политици), които са готови на всичко, за да могат по-лесно и безпроблемно да манипулират подопечните си. В тази връзка те са силно заинтересовани от прилагането на всевъзможни методи, течения, моди, нововъведения и прочее трикове на маркетологията, с цел идиотизация на населението.

Клинична картина

Особено интересен е Феноменът на стадото - когато един H. Sapiens развие болестта и се превърне в H. Idioticus, той става особено активен и останалите бързо започват да му подражават, т.е. и те бързо развиват симптомите.
Основен синдром (съвкупност от симптоми) на заболяването е т. нар. Идиотична триада - специфична последователност от въпроси:
 - к'во е това
 - от'де го взе
 - к'ви пари
Чуете ли (се) този "рефрен", значи заразата е наблизо, или вече се е проявила и у вас. Бийте (си) камбаната и непременно почнете навременна терапия. Тук не е необходимо непременно да се ходи на лекар - Психето (душата) само си знае алгоритъма от действия.

Диагноза

Както вече стана въпрос, диагностицирането може да се осъществи по два начина - автодиагностициране и алодиагностициране.
Автодиагностиката е процеса, описан по-горе. При по-будните H. Sapiens той е широко разпространен и обикновено върши работа.
Т.нар. "сифирясване", че нещата не вървят на добре, кара индивидът да започне да търси начин да се излекува от налегналата го заплаха.
Алодиагностиката е принципа "помощ от приятел". В този случай обикновено незаразени се обръщат към заразени и къде дискретно, къде не, им посочват възникналия проблем.

Лечение

Лечението на Homo Idioticus е дълго, трудно и често обречено на неуспех. Средата, в която съществуваме, е допълнителен усложняващ фактор.
Въпреки това, търсенето и прилагането на терапия са задължителни, защото в противен случай индивидът обезсмисля съществуването си, като дори става опасен за околните.

Първото и задължително условие при провеждането на терапия е откъсване от вредната среда (населено място, компания, други болни) и опит за нов контакт с Природата, дори и за кратък период от време. За тази цел са изключително подходящи събития от типа на Беглика фест, както и всякакъв вид разходки, излети, преходи, та дори и по-екстремни форми на туризъм.
Следваща стъпка е изграждането на потребност и култура, както и постоянство в контактите ви с Природата. Само така болното тяло (и Душа) ще могат малко по малко да оценят какво са загубили и как благотворно се отразяват тези промени на цялостното състояние.
Последен етап е "хронифицирането" на това поведение до степен поява на абстиненция, когато за няколко дена не сме се "включили" в зеления контакт за зареждане.

Всичко написано по-горе бе предизвикано от тридневния ми престой на Беглика фест, както и от ежеседмичните ми маунтийнбайк забежки из цялата страна. Целта ми не е да се хваля, или дразня четящите, а просто да споделя как и къде намирам "философския" си камък. Златото, което той произвежда е със зелен цвят и е в пъти по-ценно от онова другото, жълтото.
Не знам какво и колко дълго е написано за мен в книгата на Архитекта, но докато има текст, все така ще е...



Всички снимки са взети от сайта на организаторите.

8.2011