Когато миналата година (2011) за първи път се потопих в явлението Беглика фест, ходех като омагьосан и разправях на всеки какво хубаво нещо ми се е случило. Няколко дена по-късно ме обхвана ярост, за това колко сме смотани (хората) и как не умеем да хванем вятъра за опашката и да се понесем накъдето си искаме... Разултатът беше едно "писмено", което споделих с вас в брой 4-ти на Туршията.
Тази година (2012), вече пристрастен, отново бях на първия ред на желаещите да се качат на Беглика експрес и поне за три дена да забравя, че има неща като сметки за ток, работа, световна криза и български политици ..:---)  
Разбира се, аз съм също толкова смотан, колкото и останалите и не можах съвсем да се откъсна от материалното (като семеен, влязох с автомобил), но поне опитах... И за втори път не съжалих!
Със или без фест, това място носи своята магия и влияе директно върху душите човешки. Ровичка надълбоко и намества чарковете в разнебитените ни кратуни. Не винаги успява (просто някои вече за нищо не стават), но със сигурност 99.99% от "бегличани" ще се съгласят с тази теза.
Тъй като в моя случай събитието беше с фест, логично ще споделя пресни размисли и страсти по този повод.

ВОДА
Има я в изобилие - в язовира, във въздуха, в гората, в тревата. Не винаги е за пиене, но винаги е за миене - отмива всичко зло и мръсно, тъмно и гнусно.
Имаше и доста от огнената, но тя е друга бира...

ВЪЗДУХ
От това има още повече!
И е един такъв особен - с мирис на смола, от лековитата. Само трябва да вдишаш по-дълбоко...
Повечето хора успяваха.

ОГЪН
Също в изобилие. Топлеше, сближаваше, радваше, не гореше напразно и не доведе до пожари.

ДЪРВО
До козирката!
Основно иглолистно и напоено със смола - както споменах, от лековитата. Пречистваше въздуха, пазеше от излишъка, хранеше огъня и служеше за всичко.

ЖЕЛЯЗО
Малко, но само където трябваше, т.е. с мярка.

ХРАНА
Е, тука ще бъда по-обстоен.
Ако не знаех, че ще има много музика, щях да си помисля, че съм на хранително изложение... Отвсякъде ти предлагат най-различни и изкусителни манджи, разядки и десертчета, от които по-невнимателните могат рязко да излязат от "Зоната" и да объркат кантарите. Моето откритие бяха зърната от какао и кюфтенцата от леща. Горррещо препоръчвам!

ХОРА
Хората винаги са като "горещ картоф" в ръката на Архитекта. Хем ти е рожба и ти е някак мило, хем ти иде да го метнеш в стената и да го гледаш как се стича на лютеница... Поради особеностите на формата, на Беглика идват по-малко "горещи картофи" и историята с лютеницата е малко на заден план. Има всякакви екземпляри и куковци, като преобладават усмихнати, позитивни, освободени и неидиотизирани люде. Това също допринася за онзи особен дух, който витае в района и заради който ще отида и догодина.

МУЗИКА
Миналата година се размазах от групи, които ми напълниха душата!
Тази беше по-слаба.
Дали заради "кризата", дали заради липсата (умишлена) на големи спонсори или просто такива са били музикалните предпочитания на организаторите, но "suicidal ethno" (така го кръстихме) стилът не е подходящ за такова място. Тук е естествен хабитат за позитивна, мажорна, динамична и оптимистична музика, която вдига на крака, радва духа и те кара да не спреш до сутринта!
Ако се заложи на това, фестът ще е музикален. Ако suicidal тенденцията продължи и догодина, Беглика ще стане едно хранително изложение на редки и изкусителни гозби, идеи и занаяти, на чийто фон се пуска музика. Тогава хората ще продължат да идват, но музикалната спойка ще липсва. А без спойка, рано или късно се стига до разстройка...

П.П.
Прекрасна организация, много желание и труд, изобилие от добри идеи!
Респект за желанието това да се случва!
Догодина пак.



Снимки.


08.2012