50
Знаех си, че ще дойде време и за този разговор.
За щастие, не съм в ролята на бащата-картечар, защото имам син, но съм изцяло в ролята на консуматор на куршумите, било в личен план, било като "собственик" на божи раб от мъжки пол.
Да, метафорите се леят от горните редове, но и проблемът с "въоръжените до зъби" бащи по балконите стои на дневен ред.
Ако сте мъж, имате дъщеря(и) във фертилна възраст и смятате, че тя не се интересува от нищо друго освен четене, писане (или каквото там се интересува) + ходене по МОЛ-ове, то този текст е за вас.
Ако изповядвате тезата, че "чуждото е общо, а моето е недосегаемо", то този текст е отново за вас.
Ако мислите, че всеки индивид с пишка между краката заслужава много бой без ник'ва музика, затова че дори си е помислил как прави секс с дъщеря ви, то този текст е СПЕЦИАЛНО за вас!
Но, нека започнем отначало...
Имало едно време, преди около 30-40-50 години, едно малко момченце. То се появило на бял свят благодарение на акт, наречен секс. За този акт са необходими много неща, но най-важните били наличието на мъж и жена.
Та, пръкнало се момченцето с пишленцето и започнало да расте и поумнява. Пораснало дотолкова, че започнало да заглежда дъщерите на чичковците и леличките, а поумняло в степен такава, че се научило как да ги впечатлява и да ги предразполага за целувки и любов...
Целувките невинаги завършвали с любов, но често-често прераствали в осмукване, опипване, а при по-склонните за съдействие момиченца и към опити за проникване. Казвам опити, защото в началото не се получавало толкова лесно. С напредване на възрастта и навлизането в зрелите teens обаче, нещата започнали да си идват по местата и опитите за проникване се материализирали в откровен секс - със съученички от класа, от по-долни, от по-горни класове, дори и с първокурснички...
Момченцето бързо натрупало опит, а и девойките около него не били вчерашни, та започнало Голямото изграждане - на сексуална култура, на традиции, на опит и самочувствие при практикуването им. Тези процеси вървели в различно време за него и връстниците му, назрявали в различна степен, но били полезни, градивни и оформяли цялото му поколение бавно, но сигурно - като съвкупност от личности.
Уважаеми бащи-картечари, не се съмнявам, че сте се разпознали някъде между редовете!
Няма нужда да си го признавате, нека това остане нашата малка тайна. Важното е какво ще се случи оттук нататък.
В живота обикновено се случват две неща - порастналите мъжленца или уверено вдигат два пръста и стават "пацифисти", или убедено се вливат в мейнстрийма и бавно започват да се окопават по балконите, трупайки амуниции...
Първите са ясни - достатъчно прозорливи са, за да не забравят какво са мислили на чуждите дъщери и как са ги дебнели по дуварите. Проблемът е във вторите - картечарите.
Какво кара един средностатистически татко да стане агресивен?
АЗ-ът или ЕГО-то?
Нека пратим Фройд на море и да използваме тези две простички думи. Да направим каламбур от символики, за да разбере и баба ни.
Да си представим, че АЗ-ът е Ян - градивната, позитивната сила, която държи главата изправена, умът бистър, а погледът чист. АЗ-ът оценява реалността и взима правилните решения:
- вижда, че има дъщеря
- осъзнава, че един ден тя ще порастне
- обича я и иска да е здрава, красива, желана и също обичана
- намира сили да потисне ЕГО-то си, че някой нещо ще му отнеме
- връща се назад в годините и вижда себе си в лицето на "обекта за стрелба" ...
Какво прави в това време ЕГО-то (Ин)?
- би искало да вижда, че има собственост
- не осъзнава, че детето е вече млада жена
- твърди, че я обича, но всъщност обича себе си
- връща се назад във времето, но там вижда единствено корист
Да излезем от философията и да поговорим на езика на ежедневието:
- дъщеря ви личност ли е?
- ако е, няма ли право на мнение?
- ако то е различно от вашето, значи ли, че е грешно?
- да си влюбен тийнейджър нещо лошо ли е?
- правенето на секс не е ли логично желание на врящото от хормони тяло?
Така може до Коледа...
И повярвайте, нито един от въпросите няма как да е в защита на ЕГО-тезата ви.
Знам, ще кажете:
- тя е още малка
- опитвам се да я предпазя
- знам го аз този и какво иска
- може да забременее
- ще хване някоя гадна болест
По отношение превенцията сте прави, само дето тези неща не се възпитават, когато вече "птичето" е тръгнало да отлита!
За птичките и пчеличките, за Малкия принц, за Кума Лиса, Зайо Байо и Злият вълк се говори от ранна детска възраст! Характер, личност, отношение към света и здравината на главата (респективно стената) се градят с години, а не на седемнайсет, когато намерите презерватив в чантата ѝ... И пак се радвайте, че си носи, защото това е по-малкото "зло".
Спирам.
Едно, че заприличах на "професор" Вучков, второ - кой съм аз, та да ви казвам кои сте вие?
За мен сте обикновени картечари, продукт на комбинацията кофти среда и време.
За вас съм обикновена мишена, виадукт на колаборацията чужда философия и бреме.
В интерес на тези, които обичаме ОБАЧЕ, е да преговорим още веднъж редовете по-горе.
Току-виж, това доведе до замяна на картечницата с водни бомбички, а на агресията с топли понички.
П.П.
Никак не забравям и майките-орлици!
Макар и по-демократични и широко скроени от милитаризираните си половинки, познавам екземпляри, които биха се заклели в най-ценното си, че до ден днешен са девствени и дъщеря им е продукт на непорочно зачатие... На такива девиации не е редно да обръщаме сериозно внимание.
При майките-орлици винаги е играла дуалистичната тупалка любов-пари, пари-любов. От една страна, искат детето им да е обичано и носено на ръце, но от друга - да получи пръстен с диамант(и) и да го отнесат с лимузина. Тази везна често клони към финикийската си същност, но това е тема за друг разговор.
Да, метафорите се леят от горните редове, но и проблемът с "въоръжените до зъби" бащи по балконите стои на дневен ред.
Ако сте мъж, имате дъщеря(и) във фертилна възраст и смятате, че тя не се интересува от нищо друго освен четене, писане (или каквото там се интересува) + ходене по МОЛ-ове, то този текст е за вас.
Ако изповядвате тезата, че "чуждото е общо, а моето е недосегаемо", то този текст е отново за вас.
Ако мислите, че всеки индивид с пишка между краката заслужава много бой без ник'ва музика, затова че дори си е помислил как прави секс с дъщеря ви, то този текст е СПЕЦИАЛНО за вас!
Но, нека започнем отначало...
Та, пръкнало се момченцето с пишленцето и започнало да расте и поумнява. Пораснало дотолкова, че започнало да заглежда дъщерите на чичковците и леличките, а поумняло в степен такава, че се научило как да ги впечатлява и да ги предразполага за целувки и любов...
Целувките невинаги завършвали с любов, но често-често прераствали в осмукване, опипване, а при по-склонните за съдействие момиченца и към опити за проникване. Казвам опити, защото в началото не се получавало толкова лесно. С напредване на възрастта и навлизането в зрелите teens обаче, нещата започнали да си идват по местата и опитите за проникване се материализирали в откровен секс - със съученички от класа, от по-долни, от по-горни класове, дори и с първокурснички...
Момченцето бързо натрупало опит, а и девойките около него не били вчерашни, та започнало Голямото изграждане - на сексуална култура, на традиции, на опит и самочувствие при практикуването им. Тези процеси вървели в различно време за него и връстниците му, назрявали в различна степен, но били полезни, градивни и оформяли цялото му поколение бавно, но сигурно - като съвкупност от личности.
Уважаеми бащи-картечари, не се съмнявам, че сте се разпознали някъде между редовете!
Няма нужда да си го признавате, нека това остане нашата малка тайна. Важното е какво ще се случи оттук нататък.
В живота обикновено се случват две неща - порастналите мъжленца или уверено вдигат два пръста и стават "пацифисти", или убедено се вливат в мейнстрийма и бавно започват да се окопават по балконите, трупайки амуниции...
Първите са ясни - достатъчно прозорливи са, за да не забравят какво са мислили на чуждите дъщери и как са ги дебнели по дуварите. Проблемът е във вторите - картечарите.
Какво кара един средностатистически татко да стане агресивен?
АЗ-ът или ЕГО-то?
Нека пратим Фройд на море и да използваме тези две простички думи. Да направим каламбур от символики, за да разбере и баба ни.
Да си представим, че АЗ-ът е Ян - градивната, позитивната сила, която държи главата изправена, умът бистър, а погледът чист. АЗ-ът оценява реалността и взима правилните решения:
- вижда, че има дъщеря
- осъзнава, че един ден тя ще порастне
- обича я и иска да е здрава, красива, желана и също обичана
- намира сили да потисне ЕГО-то си, че някой нещо ще му отнеме
- връща се назад в годините и вижда себе си в лицето на "обекта за стрелба" ...
Какво прави в това време ЕГО-то (Ин)?
- би искало да вижда, че има собственост
- не осъзнава, че детето е вече млада жена
- твърди, че я обича, но всъщност обича себе си
- връща се назад във времето, но там вижда единствено корист
Да излезем от философията и да поговорим на езика на ежедневието:
- дъщеря ви личност ли е?
- ако е, няма ли право на мнение?
- ако то е различно от вашето, значи ли, че е грешно?
- да си влюбен тийнейджър нещо лошо ли е?
- правенето на секс не е ли логично желание на врящото от хормони тяло?
Така може до Коледа...
И повярвайте, нито един от въпросите няма как да е в защита на ЕГО-тезата ви.
Знам, ще кажете:
- тя е още малка
- опитвам се да я предпазя
- знам го аз този и какво иска
- може да забременее
- ще хване някоя гадна болест
По отношение превенцията сте прави, само дето тези неща не се възпитават, когато вече "птичето" е тръгнало да отлита!
За птичките и пчеличките, за Малкия принц, за Кума Лиса, Зайо Байо и Злият вълк се говори от ранна детска възраст! Характер, личност, отношение към света и здравината на главата (респективно стената) се градят с години, а не на седемнайсет, когато намерите презерватив в чантата ѝ... И пак се радвайте, че си носи, защото това е по-малкото "зло".
Спирам.
Едно, че заприличах на "професор" Вучков, второ - кой съм аз, та да ви казвам кои сте вие?
За мен сте обикновени картечари, продукт на комбинацията кофти среда и време.
За вас съм обикновена мишена, виадукт на колаборацията чужда философия и бреме.
В интерес на тези, които обичаме ОБАЧЕ, е да преговорим още веднъж редовете по-горе.
Току-виж, това доведе до замяна на картечницата с водни бомбички, а на агресията с топли понички.
П.П.
Никак не забравям и майките-орлици!
Макар и по-демократични и широко скроени от милитаризираните си половинки, познавам екземпляри, които биха се заклели в най-ценното си, че до ден днешен са девствени и дъщеря им е продукт на непорочно зачатие... На такива девиации не е редно да обръщаме сериозно внимание.
При майките-орлици винаги е играла дуалистичната тупалка любов-пари, пари-любов. От една страна, искат детето им да е обичано и носено на ръце, но от друга - да получи пръстен с диамант(и) и да го отнесат с лимузина. Тази везна често клони към финикийската си същност, но това е тема за друг разговор.
Да, отдавам заслужената почит на повечето Мами, които често служат като буфер и с голи гърди запушват амбразурите, поемайки кръстосания огън на "воюващите". Защитават дъщерите си, защото навремето са изпитвали същите страсти върху гърба си и знаят колко несправедливо е някой със собственически чувства, па макар и обичайки те, да дава наклон на личния ти път.
Подобни прояви, макар и рядко, в някои случаи водят до леееки изкривявания, защото гърдите им могат да са толкова красиви и актуални, че появявайки се в този батален семеен момент, само разпалват любопитството на "пацифиста" и той се сеща за определения като Голям и Малък шлем, M.I.L.F. и т.н... но тогава определено си заслужава и боя ;-)
След като написах текста, реших да потърся и някой друг "пацифист", посочил с пръст "картечарите". Не мамерих, но попаднах на тези две неща, които искрено ме докоснаха!
Едно.
Две.
След като написах текста, реших да потърся и някой друг "пацифист", посочил с пръст "картечарите". Не мамерих, но попаднах на тези две неща, които искрено ме докоснаха!
Едно.
Две.
07.2015